Рафин и Катса се спогледаха.
— Значи трябва да е крал Бирн Уестърски — заключи Рафин.
Оставаше само той, вярно, но Катса недоумяваше какви са подбудите му.
— Кажи ни кои са източниците на сведенията ти — настоя Ол. — И източниците на източниците ти, за да ги проверим. Ако информацията се окаже вярна, ще се доближим до истината.
Срещата не продължи дълго. В седемте кралства цареше затишие, затова Ол и другите шпиони щяха да се съсредоточат върху информацията на лорд Давит.
— Ще ни бъде от полза, принц Грийнинг — обясни Рафин, — ако ни позволите засега да запазим в тайна спасяването на принц Тийлиф. Не можем да гарантираме сигурността му, докато не знаем кой го е нападнал.
— Разбира се — съгласи се По.
— Но навярно е добре да загатнете с едно завоалирано съобщение — продължи Рафин — на семейството си, че той е невредим…
— Да, имаш право.
— Отлично — Рафин събра длани. — Нещо друго? Катса?
— Не — отвърна тя.
— Добре. — Рафин се изправи. — Това е засега, докато не научим нещо ново или докато спомените на дядо Тийлиф не се прояснят. Гидън, ще придружиш ли лорд Давит до покоите му? Ол, Хоран, Валер, Бертол, елате с мен. Ще минем по тайния коридор, Катса, ако не възразяваш, ще се изтеглим през спалнята ти.
— Вървете — отпрати ги Катса. — По-добре парад в спалнята ми, отколкото по дворцовите коридори.
— Принцът… — додаде Рафин. — Катса, ще отведеш ли принца…
— Да. Тръгвай!
Рафин застигна Ол и шпионите; войниците и прислужниците се сбогуваха и излязоха от стаята.
— Надявам се да си възвърнала силите си, Катса, след като на вечерята ти призля — отбеляза Гидън. — Изглежда си се възстановила, щом си се впуснала в битка.
Гласът му прозвуча насмешливо, но тя реши да се държи любезно с него пред По и лорд Давит.
— Да, благодаря, Гидън, лека нощ.
Гидън кимна и излезе с лорд. Давиш. По и Катса останаха сами. По се облегна на масата.
— Няма доверие, че сам ще си намеря пътя до стаята?
— Искаше да те заведа по таен коридор — обясни Катса. — Ако те видят да се скиташ из двореца по това време, ще плъзнат слухове. И най-дребното нещо тук се превръща в сплетни.
— Ясно — каза той. — Така е навсякъде.
— Дълго ли ще останеш тук?
— Бих искал да остана, докато дядо се почувства по-добре.
— Тогава се налага да измислим причина за присъствието ти тук — изгледа го Катса. — Защото всички знаят, че търсиш дядо си, нали?
По кимна.
— Ако се съгласиш да тренираш с мен — предложи По, — ще имам повод да остана.
Тя започна да изгася факлите.
— Накъде биеш?
— Хората няма да ме одумват, ако остана, за да тренирам с теб — обясни той. — Ще разберат каква безценна възможност се открива и за двама ни.
Тя спря пред последната факла и обмисли идеята му. Разбираше го напълно. Беше й омръзнало да се бие с десетима противници и да смекчава ударите си. Щеше да е вълнуващо, истинско удоволствие да се изправи още веднъж срещу По. Да се бие редовно с него — сбъдната мечта.
— Ще решат ли, че си се отказал да търсиш дядо си?
— Вече бях в Уестър — напомни той. — И в Съндър. Ще посетя Нандър и Естил под предлог, че събирам информация, но ще използвам града на Ранда като база. Няма по-централна столица.
Звучеше разумно и никой не би се усъмнил. Тя угаси последната факла и тръгна към него. Половината му лице бе осветено от факлата в преддверието. Виждаше се златното му око, посинялото око. Тя вирна брадичка.
— Ще тренирам с теб — отсече тя. — Но не очаквай да щадя лицето ти повече от днес.
Той се разсмя, но се опомни бързо и се втренчи в пода.
— Прости ми, Катса. Исках да предразположа лорд Гидън, а не да го превръщам във враг. Не виждах друг начин.
Катса поклати нетърпеливо глава.
— Гидън е глупак.
— Реагира нормално — възрази По. — Изпълни дълга си.
Пръстите му се стрелнаха неочаквано към брадичката й. Тя застина, забравила въпроса, който се канеше да зададе — какъв дълг е изпълнил Гидън. По обърна лицето й към светлината.
— Беше пръстенът ми.
Тя не го разбра.