А той беше неин приятел; през последните летни седмици за пръв път в живота си Катса се почувства в свои води в двореца на Ранда. Почувства двореца като място, където работи усърдно, обградена от приятели. Шпионите на Ол се трудеха неуморно, кръстосваха Нандър и Естил и научаваха всичко възможно. В кралствата — удивително — цареше мир. Зноят и влажният въздух сякаш усмириха и жестокостта на Ранда или го разсейваше потопът от търговци на храна и стоки, наводняващи града по това време на годината.
Катса обсипваше По с въпроси.
— Как получи името си? — попита го един ден, докато седяха в стаята на дядо му и разговаряха тихо, за да не го събудят.
По се опитваше да завърже кърпа с лед върху рамото си.
— Кое име? Имам много.
Протегна се през масата да му помогне да затегне възела.
— По. Всички ли те наричат така?
— Братята ми го измислиха, когато бях малък. В Лиенид има такова дърво. През есента листата на дървото стават сребърни и златни. Неизбежен прякор, предполагам.
Катса отчупи парче хляб. Почуди се дали прозвището е израз на привързаност, или е опит да го посочат с пръст. Дали братята му са искали да му лепнат завинаги клеймото на Даровитите? Наблюдаваше го с усмивка как трупа в чинията си хляб, месо, плодове и сирене и храната изчезва почти мигновено. И Катса не страдаше от липса на апетит, ала По беше ненаситен.
— Какво е да имаш шестима по-големи братя?
— При мен е различно, отколкото при другите. В Лиенид боготворят ръкопашния бой. Братята ми са ненадминати бойци, но аз, разбира се, не им отстъпвах, макар да бях малък. Накрая ги надвих всичките. Отнасяха се с мен като с равен, като с повече от равен.
— Бяха ли ти приятели?
— О, да, особено по-младите.
Навярно беше по-лесно да притежаваш воинска Дарба, ако си момче, или живееш в кралство, където боготворят битките; или пък Дарбата на По не се бе проявила толкова драстично като нейната. Ако имаше шестима братя, сигурно и тя щеше да има шестима приятели.
Или просто в Лиенид всичко беше различно.
— В Лиенид, чувала съм, строели замъците върху толкова високи планински върхове, че се налагало да вдигат хората с въжета.
По се усмихна.
— Само в града на татко има въжета.
Сипа си още вода и се нахвърли отново върху храната.
— Е? — настоя Катса. — Няма ли да ми обясниш?
— Катса, не си ли даваш сметка колко огладнява човек, когато го пребият до смърт? Започвам да подозирам, че част от стратегията ти е да ме държиш гладен. Искаш да ме омаломощиш.
— За най-кален боец на Лиенид си доста претенциозен — отбеляза тя.
Той се засмя и остави вилицата.
— Добре, де, добре. Как да ти го опиша? — Взе отново вилицата и с нейна помощ започна да рисува картина във въздуха. — Градът на татко се намира на върха на огромна, висока като планина скала, надвиснала над равнината под нея. До града водят три пътя. Единият е изсечен в скалата и се вие бавно по нея. Вторият е стълбище, прокопано в скалата. То се накланя нагоре и надолу, докато стигне върха. Добър подстъп е, ако си силен и не яздиш, въпреки че повечето, които го избират, накрая се изтощават и умоляват някой на шосето да ги вземе в каруцата си. С братята ми понякога се състезаваме да изкачваме стълбите.
— Кой печели?
— Явно ми нямаш вяра, щом задаваш такива въпроси! Ти, разбира се, ще ни победиш всичките.
— Дарбата ми да се сражавам не оказва влияние върху способността ми да катеря стълби.
— Въпреки това не мога да си представя, че ще се оставиш да те победят.
Катса изсумтя.
— А третият подстъп?
— Третият начин да стигнеш града са въжетата.
— Как точно?
По се почеса по главата.
— Всъщност е много просто. Въжетата висят от голямо, обърнато настрани колело на върха на скалата. Краищата им са провесени надолу и завързани за платформи. Коне въртят колелото, колелото навива въжетата и платформата се издига.
— Звучи сложно.
— Почти всички използват шосето. Въжетата са само за тежки товари.
— И целият град се издига в небето?
По си отчупи ново парче хляб и кимна.
— Но защо са го построили на такова място?
По сви рамене.
— Защото е красиво, предполагам.
— Опиши ми го.
— Хмм… От града се вижда надалеч. Поля, планини, възвишения се простират като на длан под него. А от едната страна е морето.