Но подмине ли го, той ще открие останалите и ще вдигне тревога. Удари го веднъж — силно — по тила и той залитна напред с въздишка. Тя го подхвана и го положи върху земята възможно най-внимателно. Пъхна хапче в устата му и опипа цицината, която вече се надигаше върху скалпа му. Надяваше се, че има твърда глава.
Веднъж уби по погрешка и споменът я преследваше упорито. Така се прояви Дарбата й. Преди десет години. Беше дете, едва на осем. Мъж, някакъв далечен братовчед, гостуваше на краля. Не го харесваше — тежкия му парфюм, начина, по който оглежда похотливо прислужващите му момичета, как ги докосва, когато си мисли, че никой не го гледа… Обърнеше ли й внимание, Катса настръхваше.
— Какво красиво момиченце! — каза й веднъж той. — Очите на Даровитите понякога са толкова непривлекателни. Но твоите са прелестни. Каква е Дарбата ти, сладка моя? Четеш мисли? Не… Танцуваш, нали?
Катса не знаеше каква е Дарбата й. Някои Дарби се проявяват по-късно от други. Ала дори да знаеше, не би я обсъждала с този братовчед. Тя се намръщи и извърна лице. Но ръката му се плъзна към крака й, а нейната ръка се стрелна напред и го удари по лицето. Толкова силно и толкова бързо, че костите на носа му потънаха в мозъка.
Придворните дами започнаха да пищят. Една припадна. Когато го вдигнаха от локвата кръв върху пода и се оказа, че е мъртъв. Дворът притихна. Всички отстъпиха назад. Уплашени очи — вече не само на дамите, а и на войниците и на лордовете с втъкнати в коланите саби — се впиха в нея. Приятно е да похапваш ястията на кралския готвач — Даровит кулинар — и да изпращаш конете си на кралския ветеринар, Дарен с умение да цери животни. Но момиче с Дарба да убива? Опасно нещо.
Друг крал би я прокудил или убил, въпреки че е дете на сестра му. Ранда обаче беше хитър. Разбра, че след време ще извлече полза от племенницата си. Изпрати я в покоите й и я държа там седмици наред, за да я накаже, но нищо повече. Когато излезе, всички се разбягваха от пътя й. И преди не я харесваха, защото никой не харесва Даровитите, но поне търпяха присъствието й. Сега никой не се преструваше на дружелюбен.
— Внимавай с онази със синьото и зеленото око — шепнеха те на гостите. — Уби братовчед си с един удар. Защото похвали очите й.
Дори Ранда странеше от нея. Кралете извличат изгода от свирепите кучета, но не им позволяват да спят в краката им.
Единствено принц Рафин не я отбягваше.
— Няма да го направиш пак, нали? Не допускам баща ми да ти разреши да убиваш, когото пожелаеш.
— Не исках да го убия — обеща тя.
— Какво стана?
Катса се напрегна да си спомни ясно.
— Почувствах, че съм в опасност. И го ударих.
Принц Рафин поклати глава.
— Дарбата трябва да се държи под контрол — посъветва той. — Особено Дарба да убиваш. Не се ли научиш да се владееш, татко ще ни забрани да се виждаме.
Това я уплаши.
— Не знам как.
Рафин се замисли.
— Питай Ол. Кралските шпиони знаят как да нараняват, без да убиват. Така събират информация.
Рафин беше на единайсет, три години по-голям от Катса, и според детинските й критерии, изключително мъдър. Тя го послуша, като се обърна към Ол — посребрелия капитан на Ранда и главен кралски шпионин. Ол не беше глупав; знаеше, че трябва да се страхува от тихото момиче с едно синьо и едно зелено око. Но притежаваше и известно въображение. Запита се, както не бе хрумнало на никого другиго да се запита, дали Катса не е била потресена от смъртта на братовчеда като всички останали. Колкото повече размишляваше, толкова повече талантът й го заинтригуваше.
Започна обучението, поставяйки строги правила. Да не се изправя нито срещу него, нито срещу когото и да било от кралското войнство. Щеше да се упражнява с чучела, изработени от съшити чували, пълни с жито, или със затворници, които Ол щеше да й води — мъже, осъдени на смърт.
Катса се упражняваше всеки ден. Опознаваше рефлексите и неудържимата си сила. Учеше каква е разликата между смъртоносните удари и осакатяващите удари, как да разоръжава противника, как да му счупи крака или да му извие ръката толкова жестоко, че да спре да се съпротивлява и да помоли за милост. Учеше как да се бие със сабя, с кама и с нож. Беше толкова бърза, съсредоточена и изобретателна, че успяваше да сломи мъж дори със завързани ръце. Такава беше Дарбата й.
С течение на времето започна да се владее по-добре и да се упражнява срещу войниците на Ранда — по девет-десет наведнъж в пълно бойно снаряжение. Битките бяха истинско зрелище — едри здравеняци стенеха и размахваха тромаво оръжията си срещу невъоръжено дете. Катса се въртеше и се стрелкаше между тях, поваляйки ги с колене и с ръце, които войниците не забелязваха, докато не се озовяха на пода. Понякога придворните идваха да наблюдават обучението. Ала срещнеха ли погледа й, свеждаха глави и се оттегляха припряно.