— Скъпа Катса — побърза да я успокои Рафин. — Гидън е такъв красавец! Сигурна ли си, че не искаш да размислиш?
Рафин и Бан се запревиваха от смях. Катса махна отчаяно с ръка. Бяха непоправими. Обърна се да си върви.
— Тази нощ има среща на Съвета — съобщи Рафин на гърба й.
Тя вдигна ръка да му покаже, че е чула. Затвори вратата, за да заглуши поривистия им кикот.
— В седемте кралства не се случва нищо особено — обясни Ол. — Свикахме тази среща само защото получихме информация за принц Тийлиф, която не знаем как да тълкуваме. Надяваме се да ни помогнете.
Този път Бан присъстваше на срещата, защото лиенидският старец вече се чувстваше достатъчно добре да остава от време на време сам. Катса сложи Бан да седне между нея и Гидън. Така Гидън не я виждаше, но за всеки случай настани и Рафин между тях. Ол и По се разположиха срещу нея. По се бе облегнал небрежно назад, а очите му искряха в полезрението й, независимо накъде гледаше.
— Информацията на лорд Давит се оказа вярна — продължи Ол. — Нандър и Естил не знаят нищо за отвличането. Не са замесени. Но сега сме почти сигурни, че и крал Бирн от Уестър също няма пръст в похищението.
— Значи е Мургон? — попита Гидън.
— Но защо? — обади се Катса.
— Няма мотив — рече Рафин. — Но кой друг има мотив? Непрекъснато се сблъскваме с този въпрос. Никой няма мотив да го извърши. Дори По… принц Грийнинг… не се досеща за причина.
По кимна.
— Дядо е ценен само за семейството си.
— А ако някой е искал да провокира лиенидското кралско семейство, нямаше ли да се разкрие? Иначе играта на власт се обезсмисля — изкоментира Ол.
— Тийлиф спомена ли нещо? — попита Гидън.
— Каза, че са му завързали очите — отвърна По. — И са го приспали. Дълго бил на кораб, а пътуването по суша било кратко в сравнение с плаването. Това означава, че похитителите са го отвели на изток от Лиенид с кораб, вероятно до някое от южните съндърски пристанища. После са прекосили горите към града на Мургон. Каза, че долавял южняшки акцент, когато говорели.
— Това наистина ни насочва към Съндър и Мургон — съгласи се Гидън.
Но защо? Нито един от двамата крале нямаше основания, особено Мургон. Мургон работеше за други, а и го движеха единствено парите. Всички край масата го знаеха.
— По — обади се Катса, — дядо ти спречквал ли се е с баща ти или с някой от братята ти? Или с майка ти?
— Не — отговори той. — Сигурен съм.
— Защо си толкова сигурен? — усъмни се Гидън.
По го погледна.
— Налага се да се задоволите с думата ми, лорд Гидън. Нито баща ми, нито братята ми, нито майка ми, нито някой друг от лиенидския дворец е замесен в отвличането.
— Думата на По е достатъчна на Съвета — прецени Рафин. — И ако не са Бирн, Драудън, Тигпен, Ранда и Рор, значи остава Мургон.
По вдигна вежди.
— Ами краля на Монсий? Защо никой не го поставя под съмнение?
— Крал, известен с милосърдието си към наранени животни и изоставени деца — възкликна Гидън, — да похити дядото на съпругата си? Звучи невероятно.
— Разпитахме, но не открихме нищо — обади Ол. — Крал Лек обича мира. Или е Мургон, или някой от кралете пази тайната дори от собствените си шпиони.
— Възможно е да е Мургон — отсъди Катса. — Но дори да не е, той знае кой е виновникът. Щом Мургон знае, значи и приближените му знаят. Защо не заловим някой от хората му? Аз ще го заставя да проговори.
— Но той ще ви познае, милейди — възрази Ол.
— Ще го убие, след като го разпита — отсъди Гидън.
— Чакайте! — Катса вдигна ръка. — Не съм споменавала нищо за убийство.
— Не си струва, Катса — намеси се Рафин, — да изтръгнеш информация от някого, който ще разбере коя си и ще съобщи на Мургон.
— И без друго тази задача се пада на Грийнинг — каза Гидън и хладните очи на По отново се впиха в него. — Мургон няма да се усъмни в подбудите на лиенидския принц. Напротив, те са съвършено разбираеми. Всъщност се чудя защо принц Грийнинг не го е направил, след като изгаря от желание да разкрие виновника.
Катса се ядоса и забрави стратегическия си план да не поглежда Гидън. Наведе се напред и се обърна към лорда.
— Защото Мургон не бива да разбира, че По знае за съучастието му — отвърна тя. — По как ще обясни сведенията си, без да уличи нас?