По присви очи.
— Какво имаш предвид?
— Нали кралицата на Монсий е сестра на баща ти?
— Какво е направила?
— Спряла да се храни, когато дядо ти изчезнал. Не знаеше ли? После се заключила с детето си в покоите си. И не пускала никого, дори краля.
— Не пускала дори краля — повтори объркано той.
— Само една прислужница, която им носела храна.
— Защо никой не ми е казал досега?
— Предполагах, че знаеш, По. Нямах представа колко е важно за теб. Близки ли сте?
По се втренчи в масата, в топящия се лед и недоядения им обяд. Умът му беше другаде; веждите му се смръщиха.
— Какво има, По?
Той поклати глава.
— Ашен не се държи така… Но няма значение. Трябва да видя Рафин или Бан.
Тя го изгледа изпитателно.
— Криеш нещо.
Той сведе поглед.
— Кога ще се върнеш?
— След ден-два. Ранда не ме изпраща надалеч.
— Когато се върнеш, искам да говоря с теб.
— А защо не сега?
Той поклати глава:
— Трябва ми време да си събера мислите.
Защо изглеждаха толкова неспокойни очите му? Защо се взираше в масата и в пода и не я поглеждаше?
Безпокоеше се за сестрата на баща си. Тревожеше се за хората, които са му скъпи. Такъв беше този лиенид. Верен приятел.
Той я погледна. Бледа усмивка пробяга по лицето му, но не достигна очите му.
— Не ме превъзнасяй, Катса. Никой не е съвършен приятел.
При тези думи По тръгна да търси Рафин. Тя стана и се втренчи в мястото, където допреди миг беше седнал. И се опита да се отърси от зловещото усещане, че е отговорил на нещо, което си е помислила, а не на нещо, което е казала.
Тринайсета глава
Не за пръв път оставаше с такова чувство. Имаше нещо особено у него. Долавяше мислите й, преди тя да ги изрази. Поглеждаше я от другия край на масата и разбираше, че е ядосана и защо; или че го намира за красив.
Рафин й беше казал, че е невъзприемчива. По беше възприемчив. И разговорлив. Сигурно затова се спогаждаха добре. Не се налагаше, да му обяснява подробно, а той разсейваше недоразуменията й, без да се налага да го разпитва. С никой друг не общуваше толкова непринудено. Не беше свикнала да има приятели.
Размишляваше, докато конете ги отнасяха на запад. Възвишенията постепенно се слегнаха и се превърнаха в тревисти поляни; удоволствието да препуска по равните ливади я погълна. Гидън сияеше — това беше неговата земя. Щяха да посетят имението му, защото се бяха отправили към съседното. Щяха да пренощуват в крепостта му — първо на отиване, а после на връщане. Гидън яздеше нетърпеливо и бързо и макар Катса да се чувстваше неловко в компанията му, този път нямаше основания да се оплаква от скоростта им.
— Неприятно е, нали? — попита Ол, когато спряха да отдъхнат по пладне. — Че кралят те изпраща да накажеш съседа ти?
— Да — съгласи се Гидън. — Лорд Елис е добър съсед. Недоумявам как е дръзнал да си навлече гнева на Ранда.
— Защитава дъщерите си — уточни Ол. — Никой не може да го вини за това. Лош късмет е, че така предизвиква краля.
Ранда бе сключил сделка с нандърски лорд. Лордът не си намирал съпруга, защото имението му било в южните предели на Централен Нандър, точно на пътя на уестърските и естилските разбойнически шайки. Опасно място, особено за жена. Уединено и с малобройна прислуга, защото разбойниците постоянно избивали и отвличали хората. От отчаяние лордът бил готов да се откаже от зестрата на съпругата си. Крал Ранда предложил да му намери невяста при условие, че получи зестрата й.
Лорд Елис имал две пораснали дъщери. Две дъщери и две изкусителни зестри. Ранда наредил на Елис да прецени коя от двете да изпрати за съпруга на нандърския лорд. „Избери по-силната духом“, посъветвал го той, „защото бъдещият й дом не е за малодушни“.
Лорд Елис отказал да избере. „И двете ми дъщери са силни духом“, написал на краля, „но няма да изпратя никоя в нандърската пустош. Кралят е могъщ, но мисля, че е склонен да уреди неподходящ брак заради собствена облага“.
Катса ахна, когато Рафин й разкри какво гласи писмото на лорд Елис. Лордът беше храбър мъж, достоен противник на Ранда. Ранда искаше Гидън да поговори с него, а ако думите ударят на камък, Катса да го нарани в присъствието на дъщерите му, та някоя да се застъпи за баща си и да се съгласи да се омъжи за нандърския лорд. Ранда им нареди да се върнат в двореца с едната дъщеря и със зестрата й.