Но не искаше и да заминава. Сигурно го е разбрал, щом си го помисли. А сега? Дали е разбрал, че тя знае, че е разбрал, понеже и това си помисли?
Какъв абсурд! Невероятно! Да бъде с него беше невъзможно.
Но не искаше да се разделят.
— Надявах се да дойдеш с мен — сподели той и тя го погледна, зяпнала. — Ще работим добре заедно. Дори не знам къде точно отивам. Но се надявах да ме придружиш. Ако все още си ми приятел.
Не знаеше какво да отговори.
— Не ти ли казва Дарбата ти дали съм ти приятел?
— А ти самата знаеш ли?
Опита се да мисли, но в ума й нямаше нищо. Усещаше само, че е вцепенена, тъжна и объркана.
— Няма как да разгадая чувствата ти, ако са загадка за самата теб.
Той погледна ненадейно към вратата и след миг някой почука. Един прислужник нахлу вътре, без да дочака отговор. При вида на бледото му, изопнато лице всичко й стана ясно. Ранда. Ранда искаше да я види и най-вероятно да я убие. Преди недоразумението с По беше престъпила заповедта на краля.
— Кралят нареди да се явите веднага пред него, милейди — съобщи прислужникът. — Простете ми, милейди. Каза, че ако не дойдете, ще изпрати всичките си стражи да ви доведат.
— Добре. Предай му, че идвам веднага.
— Благодаря, милейди.
Прислужникът се обърна и избяга от стаята.
Катса се намръщи.
— Всички стражи… Какво си въобразява, че ще ми направят? Трябваше да кажа на прислужника да ги изпрати. Ей така, за забавление. — Озърна се. — Дали да взема нож?
По я изгледа с присвити очи.
— Какво си сторила? Какво става?
— Не го послушах. Изпрати ме да измъчвам някакъв нещастен невинен лорд и аз реших да не изпълня заповедта му. Дали да взема нож?
Тръгна към оръжерийната си. Той я последва.
— За какво ти е? Какво ще стане на срещата според теб?
— Не знам, не знам. О, По, ако ме ядоса, ще ми се прииска да го убия. Ами ако ме заплаши и се окажа в безизходно положение?
Тя се строполи върху един стол и оброни глава върху масата за съвещания. Как ще се яви пред Ранда точно сега, когато в главата й цари такава суматоха? Щеше да излезе от кожата си само като чуе гласа му. Щеше да направи нещо ужасно.
По седна до нея и я погледна.
— Катса. Слушай! Не съм срещал по-силен човек от теб. Можеш да направиш каквото пожелаеш! Можеш всичко! Никой не е в състояние да те принуди да му се подчиняваш. Вуйчо ти е безпомощен пред теб. Щом застанеш пред него, само твоята воля има значение. Достатъчно е да решиш и няма да го нараниш.
— Но как да постъпя?
— Ще прецениш — отвърна По. — Трябва само да разбереш какво няма да направиш. Няма да го нараниш и няма да му позволиш да те нарани. Останалото ще го измислиш в движение.
Тя въздъхна, без да вдига глава. Планът му не струваше.
— Няма друг план, Катса. Ще постъпиш, както решиш. Никой не може да те спре.
Тя се изправи и го погледна.
— Повтаряш го непрекъснато, но не е вярно — отсече тя. — Не съм всесилна. Не мога да ти забраня да четеш мислите ми.
Той повдигна вежди.
— Ами ако ме убиеш?
— Не мога — възрази тя. — Ще разбереш, че искам да те убия и ще избягаш. Ще стоиш далеч от мен до края на дните си.
— О, не!
— Напротив! Ако поискам да те убия…
— Няма да избягам.
При тази безсмислена забележка тя разпери безпомощно ръце.
— Стига толкова! Достатъчно!
Стана и излезе от стаята, за да се яви пред краля.
Петнайсета глава
Влезе в тронната зала. Първо й се прииска все пак да беше взела нож. После й се прииска Дарбата на По да се бе простряла до тази зала и да я бе предупредил какво я очаква, та да не идва.
Дълъг син килим отвеждаше от вратата до трона на Ранда. Тронът бе поставен върху висока платформа от бял мрамор. Ранда — със сини очи и синя мантия — седеше върху трона. Лицето му — вкаменено, усмивката — замръзнала. От двете му страни стоеше по един стрелец с опънат лък. Стрелите им сочеха право към челото й, към мястото точно между синьото и зеленото й око. Още двама стрелци имаше в далечните ъгли на залата; също със заредени и насочени към нея лъкове.
Кралските стражи бяха строени от двете страни на килима — по трима един зад друг и с извадени саби. Обикновено Ранда свикваше десет пъти по-малко войници в залата, за нея обаче бе подготвил внушителен батальон. Докато оглеждаше залата обаче, на Катса й хрумна, че Бирн, Драудън или Тигпен щяха да се представят по-добре. Личеше си, че Ранда не е войнствен крал и не го бива много да подбира войски. Беше объркал всичко. Прекалено малко стрелци, прекалено много тромави мъже в тежки ризници, които щяха да се запрепъват едни в други, ако я нападнеха. Високи, широкоплещести мъже, чиито тела щяха да я скрият от стрелите. И въоръжени — всичките — със саби и с ками, препасани в коланите; саби и ками изцяло на нейно разположение, защото лесно щеше да им ги измъкне. А самият крал, издигнат високо върху трона, се намираше в отсрещния край на дългия син килим, опнат сякаш да насочва полета на острието й.