Устните на Ранда останаха избити в озъбена усмивка, но под нея той затрепери. Смъртна заплаха — отправена и получена — Катса я усещаше как жужи във върховете на пръстите й. Осъзна, че наистина е способна да го направи, способна е да го убие тутакси. Презрението в очите му ще изчезне, а озъбената му усмивка ще се стопи. Пръстите я сърбяха; да, можеше да го направи с едно замахване на камата.
А после какво? — обади се тъничък гласец и Катса затаи стъписано дъх. После какво? Навярно ще се измъкне невредима от кървавата баня. Рафин ще стане крал и първата му задача ще бъде да накаже убиеца на баща му. Няма как да загърби този дълг, ако иска да управлява справедливо Мидлънс; дълг, който ще разбие сърцето му и ще я превърне във враг, в изгнаник.
По ще разбере какво се е случило. Ще разбере, че е изгубила самообладание и е убила вуйчо си, обрекла се е на заточение и е сломила духа на Рафин. Ще се върне в Лиенид и ще съзерцава от балкона си как слънцето потъва в морето, ще клати глава в оранжевата светлина и ще се чуди как е позволила да стане така, след като притежава такова могъщество.
Не вярваш ли в силите си? — прошепна гласът. Не е нужно да проливаш кръв. И Катса прозря какво прави тук, в тази тронна зала. Видя Ранда, пребледнял, вкопчил се в облегалките на трона здраво, а-ха да ги счупи. След миг щеше да даде знак на стрелците си — от страх, от ужас, да не би тя да нападне първа.
Сълзи напълниха очите й. Милосърдието беше по-непосилно от убийството, беше по-тежко, защото Ранда не го заслужаваше. Искаше да послуша гласа, но се съмняваше, че смелостта ще й стигне.
По те смята за храбра, разгневи се гласът. Престори се, че му вярваш. Повярвай му само за миг.
Престори се… Пръстите й крещяха, но навярно щеше да успее да се престори, колкото да излезе от залата.
Катса погледна с пламнали очи краля. Гласът й трепереше.
— Напускам двореца — обяви тя. — Не се опитвай да ме спреш. В противен случай ще съжаляваш. Забрави за мен, защото няма да се съглася да живея като преследвано животно. Вече няма да ти се подчинявам.
Очите му бяха окръглени, устата — отворена. Тя се обърна и хукна по дългия килим, наострила слух в безмълвието, готова да се извърне при първото трепване на тетива или сабя. Прекрачи прага на огромните врати и усети тежестта на стотици слисани очи върху гърба си; никой от тези, които я наблюдаваха, не подозираше, че само едно дихание, едно мигване я е деляло от другото решение.
Втора част
Коварният крал
Шестнайсета глава
Тръгнаха преди зазоряване. Рафин и Бан ги изпратиха. Двамата знахари бяха със сънени очи, Бан току се прозяваше. Утрото беше студено, а Катса — свежа като кукуряк и мълчалива. Чувстваше се неловко до спътника си, чувстваше се странно до Рафин, толкова странно, че й се прииска да не е тук. Ако Рафин не бе дошъл да я изпрати, щеше да се престори, че не се разделят. Ала Рафин се появи и нямаше място за преструвки. Оказа се безсилна пред чудноватата болезнена вода, пълнеща очите и гърлото й всеки път, щом го погледне.
Невъзможни бяха тези двамата; ако единият не я разплакваше, другият го заместваше. Какво ли щеше да си каже Хелда? Сбогуването с Хелда и Ол също не мина приятно. Не, тази сутрин нямаше поводи за щастие, освен че не напуска По. Той стоеше до коня си и вероятно попиваше всичките й чувства. Изгледа го гневно за всеки случай, а той повдигна вежди, усмихна се и се прозя. Хмм… Ако язди като насън, щеше да диша прахоляка от копитата на коня й. Не беше в настроение да се размотава.
Рафин сновеше между конете им, проверяваше седлата, опипваше ремъците на стремената.
— Щом ще яздите заедно, няма от какво да се боя, предполагам — рече той.
— Няма страшно. — Катса дръпна канапа на кожената торба, завързана за седлото й. Подхвърли друга торба на По през гърба на коня.
— Прибра ли списъка със сподвижниците на Съвета в Съндър? — попита Рафин. А картите? Храната за днес? Парите?
Катса му се усмихна, защото й заприлича на майка, която се разделя завинаги с детето си.
— По е принц на Лиенид — напомни му тя. — Защо, мислиш, язди такъв едър кон? За да носи торбите си със злато, разбира се!
Очите на Рафин й се усмихнаха.