— А милосърдието му? — напомни тревожно тя. — Животните… Този мъж говореше как Лек лекува животни…
— Това е другото — прекъсна я По. — Мъжът наистина вярваше в доброжелателството на Лек. Но само на мен ли ми се струва странно защо в Монсий има толкова много пострадали кучета и катерици. Да не би тамошните дървета и скали да са направени от стъкло? Къде се порязват?
— Но той е милостив човек, щом се грижи за тях.
По я изгледа въпросително.
— И ти го защитаваш. Противиш се на разума също като родителите ми и като търговците. Той притежава стотици животни с необясними рани и тези рани не заздравяват, Катса. Децата, които му слугуват, умират от загадъчни болести, но теб не те гложди никакво подозрение.
Беше прав. Катса го разбра и мрачната истина си проправи път в съзнанието й. Представи си власт, разпростираща се като тъмно чувство, като болест и заразява всички умове, които досегне.
Имаше ли по-опасна Дарба от Дарбата, замъгляваща погледа с пелена от лъжи?
Катса потрепери. Скоро щеше да застане пред краля. Ала как да се защити от мъж, способен да я подмами да повярва в непогрешимостта му?
Очите й обходиха тъмния силует на По, очертан в рамката на черната врата. Виждаше се само бялата му риза, сивееща в мрака. Внезапно й се прииска да го види по-ясно. Той се изправи и я издърпа да стане. Заведе я до прозореца и я погледна в очите. Лунната светлина озари сребърното му око и златото по ушите му. Нито разбираше защо се почувства толкова уплашена, нито защо очертанията на носа и на устните му ведно със загрижеността в очите му я успокояват.
— Какво има? — попита я той. — Какво те тревожи?
— Ако Лек наистина притежава такава Дарба…
— Да?
— Как ще се защитя от него?
Той я погледна сериозно.
— Лесно е — увери я. — Моята Дарба ще ме пази от него. А аз ще пазя теб. С мен ще си в безопасност, Катса.
Легна си. Мислите затанцуваха като вихрушка из главата й, ала тя си наложи да заспи. Бурята стихна в миг и Катса заспа, обгърната от безметежност.
Деветнайсета глава
От гостилницата или от което и да е място в Съндър до града на Лек се стигаше по два начина. Първият — да тръгнеш на юг към съндърските пристанища и да отплаваш на югоизток към Монпорт, най-западния пристанищен град на Монсийския полуостров, откъдето широк път отвеждаше до града на Лек през равнината на изток от най-високите монсийски върхове. По този маршрут пътуваха търговците, които пренасяха стоки, и повечето кервани с жени, деца или възрастни.
Вторият път бе по-кратък, но по-труден. Той се виеше на югоизток през съндърските гори, а те ставаха все по-гъсти и по-диви, и накрая се срещаха с високите планини, очертаващи границата на Монсий с Естил и Съндър. Последната част от пътя беше прекалено камениста и неравна за коне. Дръзналите да изкачат планинския проход трябваше да вървят пеш. Странноприемниците от двете страни на прохода купуваха или се грижеха за конете на пътниците, когато поемаха нагоре, и ги продаваха или връщаха на онези, които слизаха от планините. Катса и По решиха да тръгнат по този маршрут.
Градът на Лек се намираше на един ден преход от планините, освен ако не купеха нови коне. Пътят към града прекосяваше тучни долини, напоени обилно от водите, стичащи се от планинските върхове. По обясни на Катса, че осеяните с реки и потоци морави напомнят Лиенид — поне така ги описвала в писмата си монсийската кралица. Катса никога не бе виждала такива земи. Докато яздеха, се захласваше по причудливите пейзажи пред тях, но ги изместваха рой други мисли. Защото когато се събуди в съндърската гостилница, бурята от предишната нощ отново се развихри в ума й.
Дарбата на По щеше да го пази от Лек. А По щеше да пази нея.
С По беше в безопасност.
Той го описа простичко, сякаш е нищо. Но за Катса не беше нищо да разчита на нечия закрила. Случваше се за пръв път през живота й.
Нямаше ли да е по-лесно да убие Лек веднага, преди да успее да отвори уста или да вдигне пръст? Или да го обезвреди някак си, да го обезсили напълно? Да запази властта над себе си и да се защити сама? Не се нуждаеше от закрила. Сигурно имаше изход; сигурно имаше начин да се защити от Лек, ако той наистина притежава Дарба, каквато подозират. Трябваше само да помисли.