— Битърблу — прошепна. — Аз съм братовчед ти По, син на Рор. Дойдохме да те спасим.
Отговор не последва. По заговори тихо и гальовно.
— Няма да те нараним, Битърблу. Ще ти помогнем. Гладна ли си? Носим храна.
От вътрешността на поваленото дърво отново не се отрони нито дума. По се изправи и се обърна към Катса.
— Страхува се от мен — прошепна й той. — Опитай ти.
Катса изсумтя.
— Мислиш, че няма да се уплаши от мен ли?
— Страхува се от мен, защото съм мъж. Внимавай. Има нож и е готова да го използва.
— Браво на нея! — Катса коленичи пред кухия дънер и надникна вътре. Едва различи силуета на момичето, сгушено в най-отдалечения край, задъхано, ужасено. Държеше ножа с две ръце. — Принцесо Битърблу, аз съм лейди Катса от Мидлънс. Дойдох с По да ти помогна. Трябва да ни се довериш, Битърблу. И двамата притежаваме воинска Дарба. Ще те спасим.
— Кажи й, че сме наясно с Дарбата на Лек — прошепна й По.
— Знаем, че баща ти те преследва — обясни Катса. — Знаем за Дарбата му. Ще те пазим, Битърблу.
Зачака момичето да й даде някакъв знак, че я разбира. Напразно. Погледна По и сви рамене.
— Дали да разцепим дървото?
В този момент обаче отвътре долетя тъничък, плах гласец.
— Къде е мама?
Катса стрелна с очи По. Спогледаха се колебливо. По въздъхна и кимна. Катса клекна отново пред дънера.
— Майка ти е мъртва, Битърблу.
Зачака да чуе хлипане, писък. Вместо това последва мълчание. След малко гласът се обади отново. Още по-плах и потих.
— Кралят ли я уби?
— Да — отвърна Катса.
Отново се възцари тишина. Катса зачака.
— Войниците идват — прошепна й По. — На няколко минути са от тук.
Катса не искаше да се бие с тези войници, които разнасяха отровата на Лек; а нямаше да се наложи, ако успееха да измъкнат детето отвътре.
— Виждам ножа ти, принцесо Битърблу — продължи тя. — Знаеш ли как да го използваш? Дори малко момиче може да нанесе сериозни поражения с нож. Аз ще те науча.
По клекна до нея и я докосна по рамото.
— Благодаря, Катса — промълви той и стана.
Отдалечи се на няколко крачки между дърветата, заозърта се и се вслуша във всичко, което Дарбата му разкриваше. Тя разбра защо й благодари: детето изпълзя от дънера. Лицето на малката изплува от тъмнината, после ръцете и раменете. Имаше сиви очи и тъмна коса като майка си. Очите й бяха огромни, лицето — мокро от сълзи, а зъбите й тракаха.
Пръстите стискаха здраво дръжката на ножа, по-дълъг от ръката й до лакътя.
Изтърколи се от дървото, Катса я прихвана и опипа челото и страните й. Детето се тресеше от студ. Роклята й беше подгизнала и залепваше по краката. Ботушите й джвакаха. Не носеше нито мантия, нито ръкавици.
— Велики хълмове! Измръзнала си! — възкликна Катса.
Свали си мантията и загърна детето. Опита се да промуши ръцете на Битърблу в ръкавите, но тя не отлепяше пръсти от ножа.
— Пусни го за малко, дете. Само за миг. Побързай, войниците идват.
Катса издърпа ножа от ръката на Битърблу и намести мантията върху раменете й. Подаде й ножа.
— Можеш ли да ходиш, Битърблу?
Момичето не отговори, само се олюля с размътен поглед.
— Ще я носим — отсече По, появил се изневиделица зад Катса. — Трябва да тръгваме.
— Чакай — възрази Катса. — Вкочанила се е от студ.
— Нямаме време, Катса!
— Дай ми мантията си.
По смъкна торбите, колчана и лъка. Съблече мантията си и я подхвърли на Катса. Тя я надяна върху своята и пак се пребори с пръстите на момичето, вкопчени в ножа. Сложи й качулката и я завърза плътно. Битърблу заприлича на чувал с домати; малък, разтреперан чувал с празни очи и нож. По преметна детето през рамо.
— Да вървим — подкани Катса.
Затичаха на юг, стъпвайки върху боровите иглички и камъните, за да не оставят следи. Земята обаче беше прекалено мокра, а войниците — твърде бързи с конете. Лесно щяха да ги проследят. Не след дълго Катса наистина чу пращене на клони и тропот на копита.
По? Колко са?
— Петнайсет. Най-малко.
Тя задиша дълбоко, за да надвие страха. Ами ако думите им ме объркат?
— Предпочитам да ги издебна сам, Катса. Далеч от теб, за да не ги чуваш — прошепна той. — Но това означава да се разделим, а сега сме заобиколени от войници от всички страни. Не бива да рискуваме да те открият, когато не съм при теб.