Катса смръщи вежди.
И без друго не бих ти позволила да се биеш сам с петнайсет войници.
— Най-добре ще е да ги убием, преди да наближат достатъчно. Така няма да ги чуваш — прецени По. — Да се надяваме, че когато ги нападнем, желанието им за разговори ще секне. Да намерим място, където да скрием момичето. Ако не я видят, едва ли ще я споменат.
Оставиха момичето зад скали и трънаци, в ниша зад ствола на голямо дърво.
— Не издавай нито звук, принцесо — предупреди я Катса. — И ми дай ножа си. С него ще убия един от войниците на баща ти.
Издърпа ножа от механично свитите пръсти на момичето. Размисляше трескаво.
По, изрече наум, дай ми ножовете и камите, ще убивам веднага щом ги зърна.
По извади двете ками от колана си и по един нож от всеки ботуш; подхвърли й остриетата едно по едно. Вдигна лъка и сложи стрела в тетивата. Снишиха се зад висока скала и зачакаха. Не се наложи да чакат дълго. Мъжете изскочиха иззад дърветата. Препускаха бързо и очите им кръстосваха земята за следи. Катса преброи седемнайсет войници._ Аз ще тръгна надясно_, помисли мрачно тя, а ти тръгни наляво. Скочи и хвърли първия нож, после втория и двете ками. Стрелата на По литна и той посегна за следваща. Ножовете и камите на Катса се забиха в гърдите на петима, а По уби двама, преди войниците да осъзнаят, че са попаднали в засада.
Телата на мъртвите се свлякоха от конете, а телата на живите ги последваха, издърпвайки саби от каниите и надавайки неразбираеми крясъци. Един-двама по-съобразителни опънаха лъкове. Катса хукна към тях, а По продължи да стреля. Първият я нападна с див поглед и оглушителен вик, размахал сабята си неистово, ала Катса отскочи с лекота от острието, ритна втори войник в челото, издърпа камата му от колана и преряза гърлата и на двамата. Запази камата, грабна сабя и се спусна срещу следващия противник. Изби с ритник оръжието от ръката му и прониза корема му. Връхлетя срещу двамина зад гърба й и ги уби с камата, отблъсквайки трети със сабята. Хвърли камата към гърдите на конник, насочил стрела към По.
Ненадейно остана само един войник, задъхан, ококорен от страх. Отстъпи назад и понечи да побегне. Катса издърпа нож от гърдите на друг мъж и се спусна след него; чу обаче да изсвистява тетива и видя как войникът залита с писък и се строполява бездиханен.
Погледна окървавената си туника и панталони. Избърса лицето си и кръв зацапа ръкава й. Около нея лежаха мъртви мъже, лишени от лична воля, мъже, чието съзнание беше по-немощно дори от нейното. Призля й, почувства се изтощена и разярена на краля, станал причина за тази кървава баня.
— Да проверим дали са мъртви — предложи тя. — После ще ги качим на конете. Ще ги изпратим обратно, за да отклоним Лек от следата.
До един бяха мъртви. Катса издърпа стрелите и остриетата от телата, като се опитваше да не поглежда лицата им, почисти ножовете и камите и ги подаде на По. Тръгна към Битърблу да й върне ножа. Свари я права, скръстила ръце да се предпази от студа, с будни, прояснени очи. Катса погледна кървавите петна по дрехите си. Надяваше се детето да не е наблюдавало касапницата.
— Сега ми е по-топло — каза Битърблу.
— Добре. Какво видя от битката?
— Нямаха шанс, нали? — отговори момичето. — Къде ще отидем?
— Не съм сигурна. Ще намерим безопасно място, където да се нахраним и наспим. И да обсъдим какво ще правим после.
— Ако искате кралят да спре да ни преследва — заяви момичето, — трябва да го убиете.
Катса погледна детето — стигаше й едва до гърдите. Ръкавите на По висяха почти до коленете на малката; очите и носът й изпъкваха под качулката и изглеждаха прекалено големи за лицето й. Гласът й звучеше като писукане. Ала бе изпълнен със спокойна увереност, когато я посъветва да убие баща й.
Двайсет и пета глава
Задържаха два коня. Битърблу яздеше с Катса. Върнаха се до потока да се измият от кръвта на войниците. После тръгнаха на запад. Подкараха конете през потока и се насочиха към планините, докато земята под тях не стана достатъчно камениста, та по нея да не остават следи от копитата. Движеха се на юг по подножията на възвишенията, търсейки подходящо укритие, където да пренощуват. Място, което можеха да отбраняват; място, достатъчно далеч от Лек, за да са в безопасност, но не прекалено далеч, за да се върнат и да го убият.