— Не съм сигурен дали тук изобщо има нещо разумно и смислено. Но ние ще я опазим и ще убием Лек. И накрая ще проумеем истината.
— Тя е ужасно млада за кралица.
— Да. Но няма друг начин.
Седяха мълчаливо и чакаха сумракът да скрие огъня им. По облече още една риза. Тя гледаше лицето му, познатите черти, очите му, в които се отразяваше последната розова светлина на деня. Прехапа устни да прогони обзелата я тревога, защото знаеше, че тревогите само ще му попречат.
— Как ще го направиш? — попита тя.
— Най-вероятно както ти каза. Ще го обсъдим, когато Битърблу се събуди. Ще успее да ни помогне, предполагам.
Да им помогне да обмислят как да убият баща й. Да, сигурно щеше да им помогне, ако може. Защото лудост нагнетяваше въздуха в това кралство, докато седяха в скалистия си лагер в подножието на монсийските планини.
Светлината на пламъците или миризмата на месото, цвърчащо над него, разбуди Битърблу. Дойде да седне до тях пред огъня, наметната с одеялото и стиснала ножа.
— Ще те науча как да го използваш — зарече се Катса, — когато се съвземеш. Ще те науча как да се защитаваш, как да нараняваш противника. Ще се упражняваме върху По.
Детето погледна свенливо Катса и се втренчи в скута си.
— Чудесно — обади се По. — Понеже ми е скучно да ме налагаш с крака и ръце, Катса, за разнообразие предлагам да ми се нахвърляш с нож!
Битърблу погледна отново Катса.
— Да — отсече тя.
— Далеч по-интересно е — съгласи се По. — Безспорно.
— По обаче има други предимства — уточни Катса. — По-силен е и вижда по-добре на тъмно.
— Но в битка винаги залагай на дамата, Битърблу. Дори в тъмното — посъветва я По.
Поседяха мълчаливо в очакване пъдпъдъците да се изпекат. Битърблу потрепери и се уви по-плътно с одеялото.
— Иска ми се да притежавам Дарба, която да ми помага да се защитавам — наруши тишината детето.
Катса затаи дъх и се насили да е търпелива и да не задава въпроси.
След миг Битърблу добави:
— Кралят иска да ме залови.
— Защо? — Катса вече не успя да се сдържи.
Битърблу не отговори. Долепи брадичка до гърдите си и кръстоса ръце, смалявайки се още повече.
— Той има Дарба — прошепна малката. — Мама ми каза. Той замъглява с думи умовете на хората, за да му вярват. Дори когато чуват думите му от устата на други хора. Дори да е слух, който той е разпространил. Могъществото му намалява на голямо разстояние, но не изчезва. — Тя се вгледа мрачно в ножа в ръцете й. — Мама ми каза, че той е неподходящ човек за такава Дарба. Превръща малките и слаби хора в играчки. Обича да причинява болка.
По отпусна длан върху крака на Катса, за да възпре желанието й да скочи гневно.
— Мама се усъмнила от самото начало — продължи Битърблу. — Но той винаги успявал да я обърка и тя забравяла. Преди няколко месеца обаче той започна да се интересува от мен.
Тя млъкна и си пое дъх. Очите й се взряха смутено в Катса.
— Не знам какво точно иска. Обича… да се обгражда с малки момиченца. И има странни навици, които с мама постепенно разкрихме. Реже животните с нож. Измъчва ги и ги оставя живи дълго време. Накрая ги убива. — Тя прочисти гърло. — Но май не се ограничава само с животни.
Милосърдие към децата и безпомощните създания, помисли си Катса, пропъждайки гневните сълзи, напълнили очите й. Цял живот бе вярвала в благородството на Лек. Дали убеждава жертвите си, че постъпва добре с тях, докато ги измъчва?
— Казал на мама, че иска да остава насаме с мен — продължи Битърблу. — Време било да опознае дъщеря си. Разярил се, когато тя отказала. Ударил я. Опита се да използва Дарбата си върху мен, да ме подмами да отида с него при клетките му, но видех ли синините по лицето на мама, си спомнях истината. Умът ми се проясняваше… донякъде, колкото да събера сили да се възпротивя.
Значи По беше прав. Смъртта, дебнеща в двореца на Лек, вече изглеждаше обяснима. Лек навярно убиваше мнозина — главно хора, оказали се източник на излишни неприятности, Защото след като ги е наранил жестоко, те са прозрели истината.
— Тогава похити дядо — каза Битърблу. — Знаеше колко много го обича мама. Заплаши я, че ще го подложи на мъчения, ако тя не се съгласи да ме даде. Зарече се да го доведе в Монсий и да го убие пред очите ни. Надявахме се това да са обичайните му лъжи, но получихме писмо от Лиенид и разбрахме, че дядо наистина е изчезнал.