Флоринда казваше, че нейният покровител дал на всички пример за това, което имал предвид, най-напред като изпълнил докрай предварителните условия, а после като им дал войнската мотивировка за своите действия. В нейния случай, бидейки майстор в изкуството на прикриването, той изиграл номера с болестта и лечението й, което не само отговаряло на поведението на воина, но било и майсторско въведение към седемте основни принципа от изкуството на прикриването. Най-напред привлякъл Флоринда на своето бойно поле, където тя изпаднала под неговата милост; принудил я да отхвърли всичко несъществено; научил я да поставя живота си на карта с едно-единствено решение; научил я как да се отпуска; за да й помогне да прегрупира вътрешните си сили, я накарал да навлезе в ново и различно настроение на оптимизъм и самоувереност; научил я да сгъстява времето; и накрая й показал, че прикривачът никога не излиза на предна линия.
Най-силно била заинтригувана Флоринда от последния принцип. За нея той обобщавал всичко, което искала да ми каже при последните си наставления.
— Моят покровител беше шефът — каза Флоринда. — И все пак, външно никой не би повярвал на това. Винаги имаше за фасада една от жените си воини, докато той направо се смесваше с пациентите, като се преструваше, че е един от тях, или пък се представяше за някакъв стар наивник, който постоянно събира сухи листа със саморъчно направена метла от клонки.
Флоринда обясняваше, че за да се приложи седмият принцип от изкуството на прикриването, трябва да се приложат преди това останалите шест. Така нейният покровител винаги наблюдавал иззад сцената. Благодарение на това той бил способен да избягва или отблъсква всякакви сблъсъци. Имало ли атака, тя никога не била насочена към него, а към неговата фасада — жената воин.
— Надявам се досега да си разбрал — продължи тя, — че само един майстор прикривач може да е съвършен в контролираното безумие. Контролираното безумие не означава да мамиш хората. То означава, както ми беше обяснил покровителят, че воините прилагат седемте основни принципа от изкуството на прикриването към всичко, което правят: от най-незначителните действия до ситуации на живот и смърт.
— Прилагането на тия принципи — продължи Флоринда — води до три резултата. Първият е, че прикривачите се научават да не се приемат никога на сериозно; научават как да се надсмиват над себе си. Щом не се боят да изглеждат глупаци, могат да изкарат глупак всеки друг. Вторият е, че прикривачите се научават да бъдат безкрайно търпеливи. Прикривачите никога не бързат; те не се притесняват. И третият е, че прикривачите се научават да имат безкрайната способност да импровизират.
Флоринда стана. Както обикновено, седяхме в нейната гостна. Веднага реших, че разговорът ни е свършил. Тя каза, че има още една тема, която трябва да обсъдим преди да си кажем довиждане. Заведе ме до друг вътрешен двор в къщата й. Никога до този момент не бях идвал в тази част на сградата. Тя повика тихо някого и от една стая излезе жена. Отначало не я познах. Жената ме повика по име и тогава разбрах, че това е доня Соледад. Беше станала неузнаваема — по-млада и по-силна. Флоринда съобщи, че Соледад е прекарала пет години в сандък за рекапитулации и че Орелът е приел рекапитулацията й вместо нейното съзнание и я е пуснал на свобода. Доня Соледад се съгласи с тия думи с кимване на главата. Флоринда рязко приключи срещата и ми каза, че е време да си тръгвам, защото вече нямам никаква енергия.
Много пъти след това ходих в къщата на Флоринда. Виждах я винаги, но само за няколко минути. Тя ми каза, че е решила да не ме напътства повече, защото за мен било по-добре да се занимавам само с доня Соледад.
С доня Соледад се срещнахме няколко пъти, но какво се беше случило по време на тия срещи, така и си остана неустановено за мен. Всеки път, когато бивахме заедно, тя ме караше да седна до вратата на стаята й с лице към изток. Тя сядаше от дясната ми страна и ме докосваше; после спирахме въртенето на стената от мъгла и двамата оставахме в нейната стая, обърнати на юг.