— Нагуалът твърдеше, че сънуваното тяло се включва и прикрепва към всичко — намеси се Бениньо. — То нямало сетива. Казваше, че мъжете са по-слаби от жените, защото сънуваното тяло на един мъж било по-егоистично.
Сестричките се съгласиха, като едновременно закимаха с глава. Ла Горда ме погледна и се усмихна.
— Нагуалът ми казваше, че ти си цар на чувството за собственост — каза ми тя. — Хенаро пък твърдеше, че ти се сбогуваш дори с лайната си, преди да ги отмиеш.
Сестричките се претърколиха на земята от смях. Хенаросите явно се мъчеха да изглеждат сдържани. Нестор, който седеше до мен, ме потупа по коляното.
— Нагуалът и Хенаро ни разправяха големи истории за теб — каза той. — Години наред ни забавляваха с разкази за някакъв чудак, техен познат. Сега вече знаем, че това си бил ти.
Усетих вълна на притеснение. Струваше ми се, че дон Хуан и дон Хенаро бяха извършили предателство спрямо мен, като те самите са ми се подигравали пред чираците. Обзе ме самосъжаление. Започнах да се вайкам. На глас казах, че са имали предубеждение спрямо мен, като са ме мислели за глупак.
— Не е вярно — каза Бениньо. — Ние страшно се радваме, че си с нас.
— Така ли? — троснато подхвърли Лидия. Всички захванаха разпалено да спорят. Мъжете и жените се разделиха. Ла Горда не се присъедини нито към едните, нито към другите. Остана да седи до мен, докато другите се изправиха и се развикаха.
— Минаваме през труден период — каза ми тихо Ла Горда. — Толкова много сънувахме и пак не ни стигна.
— Колко ще ви стигне, Горда? — попитах я.
— Не знаем — каза тя. — Надявахме се ти да ни кажеш. Малките сестри и Хенаросите пак насядаха, за да чуят какво ми казва Ла Горда.
— Нужен ни е водач — продължи тя. — Ти си Нагуал, но не си водач.
— За да стане един Нагуал съвършен, е нужно време — каза Паблито. — Нагуалът Хуан Матус ми разправяше, че сам той като млад също бил голям некадърник, докато нещо не го разтърсило от самодоволството му.
— Не вярвам — извика Лидия. — На мен никога не ми го е казвал.
— Казваше, че бил голям паралия — добави тихичко Ла Горда.
— Нагуалът ми казваше, че на младини бил урочасан точно като мен — обади се Паблито. — И на него покровителят му казал да не стъпва в пирамидите и точно заради това той на практика живял там, докато не бил изгонен от цяла орда призраци.
Очевидно никой друг не знаеше тази история, защото всички се ококориха.
— Съвсем бях забравил за това — обясни Паблито. — Чак сега си го спомних. Точно както стана с Ла Горда. Един ден след като Нагуалът най-накрая станал безформен воин, злонамерените фиксации на ония воини, които практикували сънуването и другите неправения в пирамидите, тръгнали да го гонят. Намерили го да работи на нивата. Казваше как видял от рохкавата земя на една току-що разорана бразда да се подава една ръка и да го сграбчва за крачола на панталоните. Помислил, че е някой селянин, по случайност заровен там. Опитал се да го изрови. После осъзнал, че разкопава ковчег от кал: в него бил заровен човек. Нагуалът разправяше, че човекът бил много слаб и мургав и нямал коса. Нагуалът се помъчил набързо да запечата пак ковчега. Не искал да го видят съселяните му, а не искал и да навреди на човека, като го изрови против желанието му. Толкова се заплеснал в действията си, че не забелязал кога около него се насъбрали другите селяни. После Нагуалът каза, че ковчегът от кал се разпаднал и тъмнокожият човек се разкрил — бил напълно гол. Нагуалът опитал да му помогне и помолил хората наоколо да му се притекат на помощ. Те му се изсмели. Помислили, че е пиян, че е в делириум тременс, защото на полето нямало нито човек, нито ковчег от пръст, нито нещо подобно.
— Нагуалът разправяше — продължи Паблито, — че бил потресен, но не посмял да съобщи за това на своя покровител. Било без значение, защото посред нощ след него тръгнали цял орляк призраци. Отишъл да отвори входната врата, след като някой почукал, и вътре нахлули цяла орда голи мъже с облещени жълти очи. Хвърлили го на пода и се накачили връз него. Щели да му изпочупят всичките кости, ако не били светкавичните действия на покровителя му. Той видял призраците и издърпал Нагуала на безопасно място в дупка в земята. Заровил там Нагуала, а призраците наклякали около дупката в очакване на сгоден момент.