— Нагуалът ми съобщи — каза накрая Паблито, — че така се изплашил, та най-драговолно продължил да си влиза в пръстения ковчег всяка нощ, дълго след като призраците били вече изчезнали.
Паблито спря да говори. Всички се приготвиха като че ли да излизат. Суетяха се и се наместваха, сякаш да покажат, че са се уморили вече да седят на едно място.
В този момент аз им съобщих колко съм се смутил, като съм чул какво разказва моят приятел за нощните разходки на Атлантите из пирамидите на Тула. До този ден не бях осъзнал дълбините на това, на което ме бяха научили дон Хуан и дон Хенаро. Разбрах, че напълно съм се отказал да преценявам, макар да ми беше станало ясно, че възможността тия колосални фигури от камък да се разхождат така, не влиза в сферата на сериозните размишления. Реакцията ми направо ме удиви.
Обясних им надълго и нашироко, че идеята за нощните разходки на Атлантите е ясен пример за фиксиране на второто внимание. Бях стигнал до това заключение, използвайки следната група предположения: първо, че ние сме просто това, което нашият здрав разум изисква от нас да вярваме, че сме. Второ, че в действителност ние сме сияйни същества, осъзнали своята сияйност; ние сме способни да разгадаем различни страни на нашето съзнание или на нашето внимание, както го наричаше дон Хуан. Трето, че разгадаването можеше да се осъществи посредством умишлено усилие, както и ние самите се мъчехме да направим, или случайно, с помощта на телесна травма. Четвърто, че едно време магьосниците нарочно са насочвали различни страни от вниманието си към материални обекти. Пето, че Атлантите, съдейки по будещата страх околна среда, навярно са били обекти за фиксиране от страна на магьосници от други времена.
Казах още, че пазачът, който бе дал на приятеля ми информацията, без съмнение разгърнал друга страна на неговото внимание; че е станал, навярно без да иска, дори само за миг, приемник на проекциите от второто внимание на древните магьосници. Тогава за мен не беше чак толкова невероятно човекът да си е представял визуално фиксирането на тия магьосници.
Ако магьосниците бяха привърженици на традицията на дон Хуан и дон Хенаро, щяха да бъдат безупречни изпълнители, и в такъв случай нямаше да има граница за това, което биха постигнали с фиксирането на второто си внимание. Ако те биха решили Атлантите да се разхождат нощем, Атлантите наистина щяха да си се разхождат нощем.
Докато говорех така, трите сестрички много се ядосаха и явно се настроиха против мен. Когато свърших, Лидия ме обвини, че освен да говоря, нищо друго не правя. После станаха и излязоха, без дори да се сбогуват. Мъжете ги последваха, но спряха до вратата и се ръкуваха с мен. В стаята останахме само с Ла Горда.
— С тия жени нещо не е наред — казах аз.
— Не. Просто се измориха от разговора — каза Ла Горда. — От теб очакват някакви действия.
— Как пък Хенаросите не се измориха от разговора? — попитах аз.
— Те са по-глупави от жените — отговори суховато тя.
— А ти, Горда? — попитах. — И ти ли се измори от разговора?
— Не зная какво ми е — заяви тържествено тя. — Когато съм с теб, не се изморявам, но когато съм със сестричките, изпитвам смъртна умора, точно като тях.
През следващите няколко безинтересни дни, прекарани с тях, стана съвсем очевидно, че сестричките са напълно враждебно настроени спрямо мен. Хенаросите ме приемаха някак безусловно. Само Ла Горда ми се струваше на едно ниво с мен. Зачудих се защо. Преди да замина за Лос Анджелис я попитах за това.
— Не зная как е възможно, но свикнах с теб — каза ми тя. — Сякаш ние двамата сме заедно, докато сестричките и Хенаросите са от друг, различен свят.
2
ВИЖДАНЕ ЗАЕДНО
НЯКОЛКО СЕДМИЦИ след като се върнах в Лос Анджелис започнах да изпитвам някакво неприятно чувство, което си обясних като световъртеж или внезапна загуба на дъха вследствие на физическо усилие. Една нощ то стана вече непоносимо: събудих се ужасен, неспособен да дишам. Лекарят, при когото отидох, постави диагноза на състоянието ми като свръхвентилация, най-вероятно поради пренатоварване. Предписа ми успокоително и ми препоръча да дишам в хартиена кесия, в случай че пристъпът се повтори.