— Ясно! Истинска дандания! — каза Дорис. — Покажи ми пак пръстена.
Лекси протегна гордо ръка. Дорис погледна към Джеръми.
— Ти ли го избра?
Джеръми сви рамене.
— С малко помощ.
— Красив е!
В този момент Рейчъл надникна в стаята.
— Здрасти, Лекс. Здрасти, Джеръми. Съжалявам, че ви прекъсвам, но бухтите свършиха, Дорис. Да изпържа ли още?
— Щом трябва… Но ела първо да видиш пръстена на Лекси.
Пръстенът. Жените явно обичат да зяпат пръстени, помисли си Джеръми, както обичат да повтарят думата „годеница“.
Рейчъл дойде при тях. С кестенявата си коса и стройната фигура изглеждаше привлекателна както винаги, но по-изморена. В гимназията Рейчъл била най-добрата приятелка на Лекси; все още бяха близки — в градче с такива размери близостта е неизбежна — но се поотчуждили, когато Лекси заминала в колежа.
— Много е красив — каза Рейчъл. — Честито, Лекси! И на теб, Джеръми! Целият град се вълнува.
— Благодаря, Рейч. Как вървят нещата с Родни? — попита Лекси.
Родни, местният шериф и любител на щангите, вехнел по Лекси още откакто били деца. Не останал никак доволен, че тя се е влюбила в пришълеца от Ню Йорк, но се примирил и започнал да излиза с Рейчъл.
— Вървят…
Приятелката й заби поглед в пода. Лекси я наблюдаваше. Знаеше, че не бива да я пришпорва. Рейчъл отметна кичур коса от челото си.
— Искам да остана да си побъбрим, но в ресторанта е менажерия. Нямам представа защо разрешавате на кмета да организира срещите тук. Бухтите и бингото влудяват хората. Ще се видим по-късно!
Рейчъл излезе и Лекси се обърна към Дорис.
— Добре ли е тя?
— О, заради Родни е — махна с ръка Дорис, сякаш съобщава престаряла новина. — Преди няколко дни се посдърпали нещо.
— Не е заради мен, надявам се.
— Не, разбира се — увери я Дорис, но не успя да убеди Джеръми.
Родни излизаше с Рейчъл, вярно, но Джеръми беше сигурен, че още не е прежалил Лекси. Чувствата, дори в зряла възраст, не отшумяват лесно, а и разпрата очевидно съвпадаше с новината за годежа им.
— Ето ви и вас! — прогърмя гласът на кмета и прекъсна размишленията на Джеръми.
Джъркин, окръглен и плешив, явно страдаше от далтонизъм по отношение на дрехите. Тази вечер носеше морави полиестерни панталони, жълта риза и вратовръзка с ориенталски мотиви. Като изпечен политик, говореше, без да си поема дъх. Беше истински тайфун от думи и сега се развихри с пълна сила.
— Криете се зад кулисите, а? Ако не ви познавах добре, щях да си помисля, че кроите тайни планове за бягство, за да лишите този град от церемонията, която заслужава. — Пристъпи напред, сграбчи ръката на Джеръми и я раздруса енергично. — Радвам се да те видя. Радвам се да те видя — повтори многозначително и продължи. — Представям си ви на осветения градски площад… на стълбите на библиотеката, да речем. Като вдигнем повечко шумотевица, нищо чудно да успеем да доведем и губернатора. Приятели сме и ако съвпадне с кампанията му… е, човек никога не знае.
Втренчи се в Джеръми с повдигнати вежди.
Джеръми прочисти гърло.
— Още не сме обсъждали сватбата, но мислехме за нещо по-дискретно.
— Дискретно? Глупости! Една от най-изтъкнатите ни гражданки се омъжва за истинска знаменитост! Да не би да се случва всеки ден?
— Журналист съм… Не съм знаменитост. Мислех, че вече сме го уточнили…
— Недей да скромничиш, Джеръми. Виждам го като на длан… — Той присви очи, сякаш наистина надзърта в бъдещето. — Днес пишеш статии за „Сайънтифик Америкън“, утре ще водиш собствено публицистично предаване и ще се усмихваш на зрителите от цял свят оттук, от Бун Крийк, Северна Каролина!
— Съмнявам се…
— Мисли дръзко, момчето ми. Ако не съществуваха мечтатели, Колумб нямаше да отплава за Новия свят, а Рембранд нямаше да вземе четката. — Потупа Джеръми по гърба, приведе се и целуна Лекси по бузата. — А ти си по-прелестна от всякога, госпожице Лекси. Годежът определено ти отива, скъпа.
— Благодаря, Том — отвърна Лекси.
Дорис подбели очи и отвори уста да го отпрати, но кметът се обърна отново към Джеръми.
— Да обсъдим един делови въпрос, ако не възразяваш? — Продължи, без да дочака отговор: — Като застъпник на обществения интерес съм длъжен да те попитам дали планираш да напишеш нещо специално за Бун Крийк. Понеже ще живееш тук, имам предвид. Идеята е чудесна според мен. И полезна за града. Знаеш ли например, че три от четирите най-големи сома, уловени във водите на Северна Каролина, са извадени в Бун Крийк? Представяш ли си? Три от четири! Водата тук сигурно има някакви магически свойства.