— Не е необходимо — успокои го лекарят.
В стаята влязоха още една сестра и педиатърът — доктор Райън. Поставиха до леглото поднос със стерилизирани инструменти върху масичка с колелца. Лекарят изглеждаше напълно спокоен; доктор Райън разговаряше ведро с медицинската сестра.
Следващата контракция започна и лекарят каза на Лекси да свие крака и да напъва. Лицето й се разкриви от усилието. Лекарят провери пулса на бебето. Лекси се напъваше, стиснала ръката на Джеръми.
— Добре — каза акушер-гинекологът, намествайки се по-удобно върху високата табуретка. — Почини малко. Поеми си дъх и ще опитаме пак. Следващия път напъни по-силно, ако можеш.
Тя кимна. Джеръми се запита откъде ще намери сили, но Лекси започна да напъва отново. Лекарят наблюдаваше съсредоточено.
— Добре, добре… Продължавай.
Лекси продължаваше; Джеръми се стараеше да не обръща внимание на болката в ръката. Контракцията отшумя. Лекси се отпусна.
— Почини си пак. Справяш се чудесно — увери я лекарят.
Тя си пое дъх, а Джеръми избърса челото й. При следващата контракция се повтори същото. Лекси стискаше очи и зъби със зачервено лице. Медицинските сестри стояха до леглото, готови да помагат. Джеръми я държеше за ръката, удивен от бързината, с която се развиват събитията.
— Добре, добре — каза лекарят. — Още един напън и бебето ще излезе.
После всичко се замъгли и се сля. По-късно Джеръми осъзна, че спомените му са откъслечни, и понякога изпитваше чувство за вина. Последният му ясен спомен от Лекси беше как следващата контракция започва и тя свива крака. Лицето й блестеше от пот, дишаше тежко. Лекарят й каза да напъне за последен път с всички сили. Стори му се, че тя се усмихна.
После? Не беше сигурен, защото очите му се плъзнаха към краката на Лекси, към бързите и плавни движения на лекаря. Макар да се смяташе за зрял и опитен човек, се стъписа при мисълта, че сега за пръв път — а вероятно и за последен — вижда раждането на свое дете. В същия миг стаята сякаш се смали. Само смътно долавяше, че и Дорис е тук; чуваше и стенанията на Лекси. Изведнъж Клер се появи. Първо главата, а след нея — с едно бързо движение на ръцете на лекаря — раменете и цялото й тяло. В миг беше станал баща. Взираше се удивено в новия живот пред себе си.
Мокра и все още свързана с пъпната връв, Клер беше хлъзгав вързоп — сив, червен и кафяв. Загъргори и доктор Райън бързо я сложи върху съседната маса. Пъхна смукателна тръбичка в устата й, за да й прочисти гърлото. Едва тогава Клер изплака. Педиатърът продължи да я преглежда. Джеръми се питаше дали тя е добре. Светът се смали още повече. Долови смътно как Лекси ахва.
— Не виждам аномалии — констатира доктор Райън. — Всичките й пръстчета са си на мястото. Красиво момиченце! Добър цвят, диша нормално. Състоянието й е напълно задоволително.
Клер продължаваше да плаче, а Джеръми най-сетне се обърна отново към Лекси. Всичко се развиваше толкова бързо, че едва съумяваше да го осмисли.
— Чу ли? — попита я.
В същия момент машината зад него изпиука протяжно. Очите на Лекси бяха затворени, а главата й — отпусната върху възглавницата, сякаш е заспала.
Учуди се, че тя не гледа към бебето. После — ненадейно — лекарят скочи от табуретката толкова рязко, че тя се плъзна към стената зад него. Медицинската сестра изкрещя нещо, а докторът извика на другата сестра да изведе Дорис и Джеръми от стаята.
Дъхът на Джеръми секна.
— Какво става? — изкрещя той.
Сестрата го улови за лакътя и го задърпа към вратата.
— Какво става? Какво става с нея? Чакайте!
— Моля ви — извика медицинската сестра. — Излезте!
Очите му се разшириха от страх. Не можеше да отлепи очи от Лекси. Дорис също я гледаше. Някъде отдалеч дочу сестрата да вика санитарите. Приведен над Лекси, лекарят й правеше сърдечен масаж… Изглеждаше паникьосан, всички изглеждаха паникьосани.
— Не! — изкрещя Джеръми и се опита да се освободи от медицинската сестра.
— Изведете го оттук! — извика лекарят.
Още някой улови ръката на Джеръми. Издърпаха го от стаята. Като насън. Какво ставаше? Защо Лекси не се движеше? Боже, нали ще се оправи? Невъзможно е да не се събуди. Събуди се, Лекси… събуди се, моля те.
— Какво става? — изкрещя отново.
Стоеше в коридора, оглушал за гласовете, опитващи се да го успокоят. Зърна двама санитари да бутат носилка към родилната зала. Скриха се вътре.