— А поне малко вода? — помолих се аз.
Наистина бях ужасно гладна, а това не бе едно от изисканите места с умивалник и кани с вода по стаите.
— На площада има извор — рече той и кимна към отворената врата, която водеше навън към двора. — Предполагам, че можеш да пиеш оттам като всички останали хора.
Явно не можех да очаквам повече. Проврях се покрай масата, на която седяха старците, и излязох навън.
„Черният дракон“ се намираше в една тясна и стръмна уличка, заобиколена от небоядисани каменни стени и прозорци с криви прогнили капаци. Това със сигурност не бе хубавата част на селото. Уличката бе пълна със слама, магарешки изпражнения и други нечистотии. Малко по-надолу беше площадът, за който ми каза кръчмарят. Той бе обграден от други стръмни улички. В центъра му растеше едно-единствено дърво — крива малка рябина. Намерих и извора. Водата се изливаше през един чучур в каменно корито. До него бе седнала старица, която плетеше. Наведох се, за да отпия от струята.
— Ей — рече жената. — Не забравяй шилинга за графа.
— Какво? — възкликнах аз.
Тя присви очи и ме погледна.
— А-а-а, ти не си тукашна — добави тя.
Кимнах с глава.
— Не съм. Тук съм с… с баща ми. Скоро ще продължим пътя си.
— Тази вода е на графа, разбираш ли. Трябва да платиш един меден шилинг, за да пиеш от нея.
За първи път чувах подобно нещо. Дори в Сагислок, където иначе всичко бе много скъпо, не се бяха сетили да искат пари за изворна вода.
— Но… тя си тече през цялото време — рекох аз.
Не мислех, че имаше кой знае какво значение, ако отпиех няколко глътки.
— Да, но такъв е законът — рече жената и продължи. — А как иначе щеше да се изхранва една бедна пазителка на извори като мен?
— Но аз нямам пари.
Тя ме погледна, иззад плетката.
— Дори един шилинг?
— Да.
— Хмм. Ами тогава слез долу при езерото, съкровище. Там можеш да пиеш безплатно. Но се пази от змията.
— Змия?
— Ама ти откъде идваш, съкровище? Всички знаят за змията.
Не и аз. Но не ми харесваше мисълта да се набивам много-много на очи, затова просто кимнах.
— А-а-а, да, змията.
След това бързо продължих напред, преди да ме е заразпитвала откъде идвах и коя бях.
Видях как водата на езерото проблясваше в долния край на една дълга стръмна улица. Всъщност не исках да се отдалечавам много от „Черния дракон“, а и Сезуан сигурно щеше да се ядоса, а можеше и да се притесни, ако не бях там, когато се прибереше. Но нямах с какво да платя нито на старицата, нито на сърдития кръчмар, а бях толкова жадна, че чак ме болеше главата.
Не бях изминала и половината път, когато едно малко гологръдо момченце със зачервено лице премина тичайки покрай мен, като викаше:
— Мамо, мамо! Мъртъв човек. Там има мъртъв човек.
Детето изобщо не ме забеляза, толкова бързаше.
Мъртъв човек? Сърцето ми се сви и неволно си помислих за Сезуан. Дали не бяха намерили Сянката? Забелязах малка група хора долу на брега, които се бяха скупчили около нещо. Затичах се толкова бързо, че шумът от стъпките ми отекна между къщите. Стигнах до хората и започнах да се провирам напред, без да обръщам внимание на ударите, които получавах.
— Вижте — рече един със страхопочитание в гласа. — Змията го е докопала. Но явно го е изплюла!
Мъртвецът лежеше на кея в локва морска вода. Тъмната му коса бе полепнала по челото и бузите. Бе ужасно блед, почти син, като се изключат хилядите кървящи драскотини и рани.
Не бе Сезуан, нито Сянката.
Бе Нико.
Нито един човек
— Да извикаме ли стражата? — попита някой.
— И защо? — намеси се друг. — И без това си навират носа, където не им е работа.
— Но… той е мъртъв.
— И какво от това? Не може да се оплаче. Винаги можем да го хвърлим обратно на змията.
Нико се закашля.
Не особено високо или силно, по-скоро издаде един хриплив звук, който обаче накара повечето зяпачи да отстъпят назад.
— Ау! Той не е напълно мъртъв! — рече една жена, сякаш Нико бе мишка, която котката й бе уловила.
Докоснах ръката му. Бе студена. Стана ми ясно защо хората го бяха помислили за мъртъв — той не приличаше на жив. Хванах го за рамото и се опитах да го обърна на една страна. Мама ми беше казвала, че така трябва да се постъпва с хора в безсъзнание. Нико издаде още един хриплив звук и се закашля, този път доста по-силно.