— Елиас Вейл? — попита тя.
Той се усмихна, усетил сдържаността й, готов да спечели симпатията й. Всяко забавяне беше от полза. Биваше го в тези неща.
— Госпожо Сандърс-Мос — произнесе с приятен глас. — Моля, заповядайте.
Тя прекрачи прага, сгъна чадъра и го пусна безцеремонно в елегантния калъф от слонски крак до вратата. Вейл предпочиташе да държи осветлението приглушено. В мрачни дни като този очите привикваха бавно. Беше малко рисковано за придвижване из помещенията, но създаваше атмосфера — в края на краищата той търгуваше с невидими неща.
А атмосферата вече оказваше своето въздействие върху госпожа Сандърс-Мос. Вейл се опита да си представи картината през нейните очи — поизбелялото великолепие на наетата къща на недотам престижния бряг на Потомак. Бюфет, инкрустиран с викториански бронз, статуетки на гръцки боксьори, Ромул и Рем, смучещи цицките на вълчицата. Японски графики, забулени от сенките. И самият Вейл, преждевременно побелял (още едно предимство), солиден, с кадифено сако, дружелюбно лице, увенчано с проницателни, интелигенти очи. Зелени. Беше се родил с късмет — косата и очите му придаваха приятен изглед.
Той я поведе мълчаливо през стаята. Госпожа Сандърс-Мос го последва и заговори:
— Имахме уговорка…
— Да, зная.
— Госпожа Фоулър ви препоръча…
— Известно ми е. Моля, заповядайте в кабинета ми.
Той отново й се усмихна. Тези жени винаги очакваха нещо необичайно, неземно… някакво стаено чудовище, но тяхно чудовище, опитомено, макар и не напълно. Той преведе госпожа Сандърс-Мос през плюшените завеси в по-малка стая, отрупана с книги. Книгите бяха стари, дебели, на пръв поглед впечатляващи, докато не си дадеш труда да прочетеш дребните, позлатени надписи: всъщност бяха сборници с псалми от миналия век, които Вейл бе закупил на килограм при една разпродажба. Натъпкани с чудотворни познания, си мислеха посетителите.
Той настани госпожа Сандърс-Мос в креслото и седна срещу нея, от другата страна на полираната масичка. Не биваше да й показва по никакъв начин, че изпитва известна нервност. Госпожа Сандърс-Мос не беше обикновен клиент. Тя беше плячката, която той дебнеше вече повече от година. Имаше разностранни връзки, разполагаше с просторен салон в имението си във Вирджиния, където често гостуваше интелектуалният елит на града — и техните съпруги.
Беше много важно да й направи нужното впечатление.
Тя отпусна ръце в скута и втренчи поглед в него.
— Господин Вейл, госпожа Фоулър ви препоръча много горещо.
— Доктор Вейл — поправи я той.
— Доктор Вейл. — Имаше обезпокоен вид. — Не съм лековерна жена и по правило не се съветвам със спиритуалисти. Но госпожа Фоулър е била искрено впечатлена от вашите предсказания.
— Аз не предсказвам, госпожо Сандърс-Мос. Тук няма да видите чаени листа. Няма да ви гледам на ръка. Не вярвам на кристални топки и карти таро.
— Аз не…
— Не сте ме обидили.
— Та казах, че госпожа Фоулър е с много високо мнение за вас.
— Спомням си дамата.
— Това, което сте й разкрили за нейния съпруг…
— Радвам се, че е останала доволна. А вие защо сте тук?
Тя стисна юмручета. Сигурно едва се сдържаше да не побегне.
— Изгубих нещо — прошепна.
Той чакаше.
— Кичур коса.
— Чия коса?
Самообладанието й се пропука.
— На дъщеря ми. На моята първа дъщеря. Емили. Почина преди две години. От дифтерит. Беше чудесно малко момиченце. Докато беше болна, отрязах кичур от косата й и го поставих при нейните неща. Дрънкалка. Бяла рокличка…
— Всичко ли е изчезнало?
— Да! Но кичурът е… най-голямата ми загуба. Само той ми остана от нея.
— И бихте искали да ви помогна да намерите тези неща?
— Ако не ви се струва прекалено глупаво.
— Не е никак глупаво — отвърна той с омекнал глас.
Тя го погледна с облекчение, беше се разкрила пред него и той не я бе оскърбил, дори напротив, прояви разбиране. Ето това е, рече си доволно Вейл, толкова е малко, а стига. Интересно, дали лекарите, които лекуват венерически болести, се чувстват по същия начин.
— Можете ли да ми помогнете?
— Честно казано, не зная. Но ще опитам. Преди това обаче трябва да ми помогнете вие. Бихте ли хванали ръката ми?
Госпожа Сандърс-Мос се пресегна нерешително през масата. Ръката й беше дребна и хладна и той я стисна със своята силна и твърда десница.