4
Ясно се забелязваше, че Уитерспоон се гордее с къщата си, а също така и с конете си, с колата си, с дъщеря си, с богатството си, изобщо с общественото си положение. В своето властническо самодоволство той обвиваше с особен ореол всичко, което му принадлежеше.
Огромната му къща се намираше в западния край на долината. На юг от нея лежеше черният склон на планината Синдер Бут. От предните прозорци можеше да се види далеч в пустинята, която започваше зад плодовитата земя на Ред Ривър. Източно от къщата лежаха зеленеещи се полета, далеч на запад — назъбени скални масиви.
Джон Уитерспоон гордо преведе Мейсън и Дела Стрийт през къщата си, показа им тенискортовете, плувния басейн, плодородните ниви и оградената със стени от глина част, в която живееха мексиканците от обслужващия персонал и земеделските работници.
Дълги синкави сенки се промъкваха откъм подножието на високите планини през пясъчните склонове към напояваните полета.
— Е, какво мислите за това? — попита Уитерспоон.
— Приказно — каза Мейсън.
Уитерспоон видя, че адвокатът отправи поглед през равнината към потъмнелите планини.
— Не, не, имах предвид моето имение, къщата, жътвата, моите…
— Струва ми се, че пропиляваме прекалено много време — каза Мейсън сухо и тръгна назад към къщата.
Привечер Дела го намери отново в стаята му, задълбочен над съдебните актове от старото дело.
— След половин час е вечерята, шефе — каза тя. — Нашият домакин иска да ни изпрати коктейли. Пол Дрейк току-що звъня от Ел Темпло, за да каже, че е на път за насам.
Мейсън затвори старата папка.
— Къде ще бъде най-добре да оставим това? — попита той.
— В другата стая има едно бюро. Старо, но стабилно. На него можете и да работите.
Мейсън поклати глава.
— Не искам да оставам повече тук. Утре рано ще отпътуваме.
— Защо всъщност дойдохме тук?
— Исках да разгледам по-добре двамата млади. И какво впечатление прави Уитерспоон в собствената си къща. Запозна ли се вече с другите гости, Дела?
— Само с една от тях — отговори тя. — Мисис Бур. Едва ли ще успеем да видим сега нейния съпруг.
— Защо не?
— Защото е загубил спора с един кон. Малко след като се прибрахте в стаята и се заровихте отново в делото.
Мейсън веднага живо се заинтересува.
— Разкажете ми за коня и за спора.
— Аз не видях нищо, само чух за това. Изглежда той е страстен въдичар и любител на цветна фотография. Уитерспоон се е запознал с него в един фотографски магазин в Ел Темпло. Заговорили се и установили, че имат много общи интереси. Тогава Уитерспоон го поканил да му гостува за две седмици… Чух, че той с удоволствие кани гости, за да се перчи с голямата си къща. Той твърди, че хората му харесват или от пръв поглед, или никога.
— Опасен навик — отбеляза Мейсън. — Кога изтичат двете седмици?
— Мисля, че още завчера, но Уитерспоон предложил да останат още малко. Изглежда Бур иска да се заеме с някаква търговия тук, в долината. Тъй като е установил, че му трябват повече пари, отколкото е взел със себе си, е изискал от дома си още някаква сума. Парите трябва да се получат утре или след два дни, но той ще трябва да полежи тук още известно време.
— Заради случая с коня?
— Да.
— Всъщност какво се е случило?
— Доколкото разбрах, Бур искал да направи снимка на една кобила. Конегледачът е изкарал коня заднешком от обора, за да го докара на определеното за снимката място. Разтревоженото животно се вдигнало на задните си крака, мексиканецът се ядосал и дръпнал юздите. Бур стоял наблизо и получил един ритник. Лекарят отпътувал преди четвърт час.
— Ще трябва ли да отиде в болница?
— Не, ще остане тук. С лекаря дойде медицинска сестра, която ще се грижи за него.
Мейсън се засмя.
— Уитерспоон сигурно няма много да се зарадва за удължения по такъв начин престой на госта си, нали?
— Напротив, той много настояваше Бур да остане — отговори Дела. — Бур предпочиташе да отиде в болница, но Уитерспоон въобще не искаше да чуе за това.
— Вие добре си отваряте ушите — похвали я Мейсън. — Какво можете да ми кажете за мисис Бур?
— Светлочервеникава коса, очи с цвят на аспид, просто чудесен тен…
Вратата се отвори. С плавни стъпки в стаята влезе Пол Дрейк.
— Да, добре се движиш из околността, Пери — каза той и подаде ръка на двамата. — Какво става тук?
Преди Мейсън да може да отговори, вратата се отвори и един слуга мексиканец влезе леко, носейки поднос с коктейли.
— Вечерята е след половин час — каза той на правилен английски и поднесе чашите. — Мистър Уитерспоон моли да не се съобразявате с вечерното облекло.