— Кажете му, че аз никога не се обличам официално — каза Мейсън.
Когато слугата излезе, те се чукнаха.
— За престъпленията. Наздраве! — каза Мейсън.
— Умееш да си намираш феодални места за работа, Пери — забеляза Дрейк.
— Тази къща ме подтиска — отговори Мейсън.
— Защо? Изглежда така, като че ли човекът комуто принадлежи, умело мами финансовите органи за доходите си.
— Знам — каза Мейсън, — но нещо в атмосферата не ми харесва, имам чувството, че съм заключен.
Дела Стрийт каза:
— Не му харесва само защото тук не се случва нищо интересно. Вие знаете, Пол, че когато той работи по някакъв случай, иска да тръгне и да лови фактите. Не е за него да стои и да чака те да дойдат при него.
— Що за случай е този?
— Това не е никакъв случай, а закъсняло освидетелстване на мъртвец — каза Мейсън.
— И кой е клиентът?
— Уитерспоон, комуто принадлежи това ранчо.
— Това ми е известно. Искам да кажа, този когото искаш да изчистиш от обвинението, че е извършил убийство.
Мейсън каза сериозно:
— Един, който е бил обесен преди седемнадесет години.
Дрейк не направи усилие да прикрие разочарованието си.
— Приемам, че той е бил екзекутиран едва една година след престъплението. Значи възможните следи са най-малко от осемнадесет години.
Мейсън кимна.
— И ти вярваш, че този човек е бил невинен?
— Възможно е.
— Съгласен съм, докато получавам хонорар — каза Дрейк. — Но, Пери, коя е тази ацетиленова горелка?
— Горелка?! — понита Мейсън, пренесъл се отново изцяло в случая.
— Сламенокосата млада дама в прелъстителна бяла одежда, която я обвива като салам. Като я погледнеш знаеш, че отдолу няма нищо повече, освен собствената й приятна личност.
Дела Стрийт каза:
— Тя е омъжена, Пол. Но това да не ви смущава. Днес следобед мъжът й имаше приключение с един кон. Доколкото съм информирана, сега той е натъпкан с морфин. Кракът му е гипсиран и една тежест виси…
— Омъжена!
— Да. Защо ви плаши това? Както е известно, добре изглеждащите жени имат навика да се омъжват.
— Тогава навярно тя има родствени връзки с широкоплещестия младеж с корема и диктаторската физиономия. Как се казва всъщност той, по дяволите?
— Това е мистър Уитерспоон. Познават се от две седмици, от Ел Темпло. Той и мъжът й, мистър Бур имат общо хоби — те са въдичари и фанатични фотографи. Както виждате, доловила съм всичко, което се говори.
Дрейк подсвирна през зъби.
— Е, Пол, какво има?
— Тъкмо когато излизах от моята стая — каза Дрейк, — видях как това дете в бяло се притискаше към големия широк мъж и му предлагаше устните си. Докато се оттеглях в стаята си, за да изчакам да се изчисти терена, успях да видя, че мъжът получи няколко петна от червило. Тази гледка ме задържа половин минута.
— Една целувка днес не означава много — каза Дела.
— Мога да се обзаложа, че в този случай означава нещо — каза Дрейк. — Едва ли се лъжа. Ако…
Някой почука на вратата. Мейсън кимна на Дела и тя отвори. В стаята влезе Лоиз Уитерспоон. С малко смутен вид Марвин Адамс се появи на две крачки след нея.
— Влез, Марвин — каза Лоиз. Тя погледна Пол Дрейк и добави: — Вие сте детективът, нали?
Явно съвсем слисан в този момент, Дрейк хвърли поглед на Мейсън. След това каза проточено:
— Да не би да съм изпуснал лупа или някой е забелязал, че имам фалшива брада?
Лоиз Уитерспоон стоеше в средата на стаята. Тя имаше безгрижната, почти предизвикателна стойка на младите хора, на които са им напълно безразлични последиците от тяхното поведение. Тя заговори бързо и разгорещено.
— Сигурно вече сте чул цялата история. Не се опитвайте да се представите за безобиден, излишно е. Колата ви е паркирана пред къщата и на разрешителното ви пише: „Дрейк, детективско бюро“.
Дрейк каза с възможно най-шеговит тон:
— Разрешителното не трябва да се счита винаги за истинско. Приемете, че аз…
— Добре, Пол — прекъсна го Мейсън, — остави я да се изкаже. Какво ви лежи на сърцето, мис Уитерспоон?
Тя каза:
— Искам всичко да мине справедливо и почтено, затова не се преструвайте, че този господин е стар приятел на семейството, или човек, който ви е донесъл някакви документи. Да се държим като възрастни, цивилизовани хора. Моят баща смята, че трябва да се порови в миналото и сега вече знам как се чувстват инсектите, поставяни под микроскопа. И ако с нас трябва да е така, то поне искам да говорим открито.
Марвин Адамс каза бързо:
— Аз обаче държа да узная нещо за моите родители. И не искам да се оженя за Лоиз, ако…