— Да. Сега живеем в Сент Луис.
— Аха. Пристигнахте с кола?
— Да.
— Как ви се струва положението по пътищата?
— Добро. Пътувахме доста бързо. Да, пристигнахме много бързо. Тук сме едва от няколко дни.
— Значи не от днес?
— Не.
— И се настанихте тук, в Ел Темпло?
— Да, в големия хотел.
— Сигурно и вашата жена е тук?
— Да.
Мейсън запали цигарата на Дангерфийлд и уж равнодушно попита:
— Как узнахте, че Уитерспоон е наел детективи?
Дангерфийлд отвърна:
— Появяват се хора, които поставят тайнствени въпроси. Разпитвали са наши познати и жена ми е разбрала това. Както казахте, тогава беше силен удар за нея. Не само фактът, че мъжът й е изчезнал, а и това, че отначало е мислела, че е избягал с друга жена. След това беше намерен мъртъв и дойде процесът. Вие знаете какво е при такива процеси. Разравя се всичко, всичко се разчепква и осветява, а вестниците го раздухват още повече.
— И сега?
— Жена ми веднъж проверила, и то много умело, установила, че детективът, който се занимава с това проучване докладва на някого в Ел Темпло. Разбира се, не е узнала името му.
— Знаете ли как е открила тази следа към Ел Темпло?
— По най-обикновен начин. Чрез една от телефонистките в хотела, в който е отседнал детективът.
— И как да си обясним вашето идване тук?
— При събирането на информация аз имах малко повече късмет от жена си, защото започнах по друг начин.
— Слушам ви.
— Една вечер, както си седях, се запитах по какви причини един непознат би започнал да събира сведения.
— И какво измислихте?
— Е, аз не бях убеден в това, но реших, че това би могло да има нещо общо с вдовицата на Хорас Адамс и неговия син. Знаех, че те са се преселили в Калифорния. И си казах: „Може би тя е умряла и някой иска да изясни определени въпроси, свързани с наследството.“ Беше наистина възможно отново да бъдат разровени въпросите около наследството, доколкото те засягат фабриката.
— И затова дойдохте при мистър Уитерспоон?
— Не, това не е така. Щом пристигнахме в града, жена ми опита да открие детектива. Аз, обаче, започнах да търся мисис Адамс. И както предполагах, открих, че тя е живяла тук, че е умряла и че синът й има нещо общо с богато момиче от Ел Темпло. И тогава съчиних версията си.
— Но не можехте да знаете това — каза Мейсън.
— Напълно сте прав — съгласи се Дангерфийлд. — Като дойдох тук аз улових чрез малък блъф мистър Уитерспоон и той ме убеди, че съм на прав път.
— Не съм се съгласил с нищо — каза бързо Уитерспоон. Дангерфийлд се засмя:
— Може би не с ясни думи, но…
— И защо сте дошли тук? — понита Мейсън.
— Не разбирате ли? Моята жена знае само, че някой, който живее в Ел Темпло, се опитва да разчепка старата история. Това й създава грижи и я тревожи. Ако тя разбере, че младият Адамс е тук, ще го опозори като син на убиец. Аз не искам това, а и вие не би трябвало да го искате. Тя смята, че смъртта на Хорас Адамс не е изкупила напълно вината му.
— Значи вие я познавахте още тогава, по време на процеса?
Дангерфийлд се поколеба, но само за секунда и каза:
— Да.
— Вие вероятно познавахте и Хорас Адамс?
— Не, него не познавах.
— Познавахте ли Дейвид Лейтуел?
— Е… Да, с него сме били веднъж заедно.
— И по какъв начин трябва да ви помогнем?
— Жена ми ще открие скоро, може би още утре, адреса на това детективско бюро. Забелязвате ли каква е моята цел? Искам да ви помоля тя да бъде заблудена.
Уитерспоон искаше да каже нещо, но Мейсън му попречи с един предупредителен поглед.
— Моля, какво очаквате от нас? — каза той на Дангерфийлд. — Не бихте ли могъл да уточните?
Дангерфийлд каза:
— Още ли не ви е ясно? Рано или късно жена ми ще открие детективското бюро и ще се опита да узнае името на клиента.
— Но там няма да й го разкрият — каза Уитерспоон.
— Тогава тя ще разбере името на детектива и ще го разпита за поръчението, което изпълнява. И щом веднъж е тръгнала по този път, ще продължи, тъй като се изнервя все повече и повече. Моето желание е да дадете някакъв знак на детективското бюро. И то такъв, че вместо сведенията, които тя иска, да й дадат други, които ние ще подготвим. Нали всички сме в една лодка.
Уитерспоон попита:
— И какви сведения трябва да й се дадат?
— Че клиент на бюрото е един адвокат. Може спокойно да назоват неговото име и тя ще отиде при него. Той може да измисли някаква правдоподобна причина и да я прати по фалшиви следи. След това тя ще си отиде в къщи й ще забрави всичко.
— Мислите ли? — попита Мейсън.
— Да.
— И какъв интерес имате ние от това?