Давещата се патица

— Изтичайте до Пол Дрейк в бюрото му и го попитайте, дали има представа от кой вестник би могла да бъде тази хартия.

Дела Стрийт взе изрезката, постоя за момент, въртейки хартията в ръка и каза:

— Това е чисто изнудване, нали?

— Още не знам.

— Момент — каза тя. — Знам кой има такава хартия.

— Е?

— Един малък скандалджийски вестник в Холивуд. Виждала съм няколко екземпляра от него. Той публикува клюки за филмови звезди, но със скрити намеци, без да назовава имена.

— Какво е това?

— Всъщност не е вестник. В него всичко се дава във формата „Кому става тази обувка? Можете ли да я поставите на правилния крак?“ и подобни неща. Вижте тук на задната страна на изрезката, това е типичен пример.

Тя показа един кратък пасаж и Мейсън прочете: „Повече от 240 от нашите абонати поставиха правилно обувката на крака на филмовата звезда, която споменахме миналата седмица на това място. Тази филмова звезда счита за великолепна идеята да се прави парти, в което главна роля играят цигарите с марихуана.“

Мейсън кимна към телефона.

— Позвънете веднага на Пол. Ако е там, помолете го да прескочи за малко насам. Искам да говоря с него за това нещо и за мис X.

Дела се свърза, проведе кратък разговор и каза:

— Веднага ще бъде тук — остави слушалката и попита: — Вие мислите, че мис X е липсващото звено във веригата?

Мейсън пъхна ръце дълбоко в джобовете си.

— Вие знаете, Дела, че се отнасям скептично към адвокатите.

— Те се отнасят по същия начин към вас — каза Дела. С усмивката си Мейсън потвърди това.

— В този процес прокурорът се е споразумял със защитника на обвиняемия, младата жена, с която е имал намерение да избяга Лейтуел, да бъде назована просто мис X. Това е най-голямата грешка, която е направил защитникът.

— Как така?

— Защото това — обясни Мейсън — е имало същия ефект, както ако защитникът бе казал публично, че не вярва на своя клиент. Адамс е казал в полицията, че Лейтуел е искал да избяга с тази мис X. След като трупът му е бил намерен заровен в мазето на фабриката, полицията е решила, че той лъже. Споразумението, постигнато от защитника на Адамс и прокурора, дава възможност да се предполага, че той, защитникът, е на същото мнение. Във всеки случай, така е трябвало да изглежда за съдебните заседатели.

Дела Стрийт бавно кимна. Мейсън продължи:

— Тъкмо това е един пункт в процеса, който не мога да преодолея. Логично би било да се очаква, че прокурорът ще нападне това твърдение на Адамс и ще призове пред съда споменатата жена, за да може евентуално тя да оспори, че е говорила с Лейтуел за общо бягство.

— Е, да. Защо не е направил това?

— Това е станало излишно поради споразумението — каза Мейсън. — Щом защитникът на Адамс се е споразумял жената да остане извън процеса и да се споменава само като мис X, то съдебните заседатели са стигнали до убеждението, че както прокурорът, така и защитникът са знаели, че Адамс лъже. Но ако той не е лъгал? Да приемем, че Лейтуел наистина е имал намерение да избяга с тази жена? Забелязвате ли колко много възможности се откриват тогава?

— Но не е ли трябвало още преди процеса тя да признае пред прокурора, че…

— Нищо не показва, че тя е говорила с прокурора. Тя…

На вратата отекна познатият сигнал.

— Това е Дрейк — каза Мейсън. — Отворете му.

Дрейк влезе и показа половин дузина телеграми.

— Постепенно напредваме, Пери, — каза той.

— Най-напред ми кажи твоите новини, а след това аз — моите — каза Мейсън.

— Милтър не живее в „Уилтмор апартамент“. Можеш да гадаеш къде се намира той.

Мейсън повдигна вежди.

— В Ел Темпло?

— Правилно.

— От кога?

— Вече пет-шест дни.

— И къде?

— В една къща под наем. Синдер Бут авеню 1162. Паянтова двуетажна къща, преустроена в четири самостоятелни жилища. Две долу, две горе, четири изхода.

— Интересно — каза Мейсън.

— Да, нали? Сега искам да ти докладвам още нещо. Една млада жена на име Алберта Кромуел твърди, че е омъжена за него. Тя го последвала в Ел Темпло, установила, че жилището до него е свободно и го е наела.

— И той знае, че тя е там?

— Би трябвало. Името й стои на пощенската кутия.

— Защо не е дошла заедно, с него?

— Нямам представа.

Мейсън му подаде плика и изрезката от вестник.

— Това дойде преди няколко минути с бързата поща — Дрейк започна да чете, но веднага отмести листа и каза:

— Не съм ти съобщил всичко. Блондинката на Алгоуд отиде в една дрогерия и телефонира оттам. Моят сътрудник е застанал в съседната кабина и е подслушал разговора. Отгатни какво е казала?

— Любопитен съм да чуя. Е?