Мейсън пъхна ръце дълбоко в джобовете си. Дела Стрийт, която го наблюдаваше през огромното огледално стъкло, видя, че той нито веднъж не погледна към другия.
— Обикновените афери не ми доставят удоволствие.
— Смятам, че моята молба няма да ви е безинтересна и хонорарът ще…
— Харесват ми емоциите — прекъсна го Мейсън. — В мен събуждат интерес случаи, в дъното на които се крие някаква тайна. И ако се включа, най-често се стига до интересни ситуации. Обикновено пресичам няколко завоя и стигам до критични положения. Така съм устроен. Обичайната практика в бюрото не ме привлича. Работа имам толкова, колкото мога да свърша, но делничните юридически спорове за мен са без стойност.
Неговото равнодушие подтикна Уитерспоон да му се довери.
— Дъщеря ми Лоиз има намерение да се омъжи за един младеж, който щом завърши колежа иска ла постъпи в инженерните войски.
— Възраст?
— На дъщеря ми или на младежа?
— И на двамата.
— Дъщеря ми скоро навърши двадесет и една. Младежът, е около половин година но възрастен. Интересува се много от химия и физика — изключително умен мъж.
Мейсън каза:
— Днес младежта наистина има хубави възможности.
— За съжаление не мога да се съгласях вас. Не че не съм патриот, но не ми харесва мисълта да имам зет, който ще отиде на война веднага след сватбеното пътешествие.
— Преди 1929 — каза Мейсън — младите хора имаха твърде много от всичко. След голямата стопанска криза те се преситиха бързо. Поради това започнаха да се занимават прекалено много с материални проблеми. Ние размишлявахме твърде много върху участието си в наличното богатство, вместо да творим богатство. Младежта трябваше да твори и да има възможност за това. Днес младите хора влизат в отношения от съвсем друг характер. Те се учат да понасят болки, запознават се с борби и нужди — и със смъртта. Но оживелите ще са закалени от огъня. Те не са доволни, когато им се нарежда какво да правят. Само не се заблуждавайте, Уитерспоон, когато премине войната вие и аз те живеем в един нов свят, и той ще бъде друг, защото младите хора страдаха, размишляваха и се учиха.
— Не съм мислил но този начин за младите хора — каза Уитерспоон. — Впрочем, никога не съм считал младежта за оформяща света.
— Трябваше да я видите в униформа в последната война, когато тя се бореше, опряла гръб в стената — каза Мейсън. — Младежта от 1929 сега е на средна възраст. Вие ще изживеете още изненади…Този млад човек започва да ме интересува. Разкажете ми повече за него.
Уитерспоон каза:
— В миналото му има една тъмна точка. Той не знае кой е.
— Искате да кажете, че не знае кой е баща му.
— Нито кой е баща му, нито коя е майка му. Жената, която Марвин Адамс — така се нарича той — е считал винаги за своя майка, разказа, че е бил откраднат, когато е бил на три години. Тя каза това на смъртното си легло. Естествено, това разкритие, станало преди два месена, го засегна тежко.
— Интересно — каза Мейсън, като гледаше намръщен върховете на обувките си. — Какво казва дъщеря ви за това?
— Тя казва…
От втория ред кресла се намеси женски глас:
— Може би ще оставиш дъщеря си сама да обясни, папа.
Уитерспоон обърна бързо глава. Мейсън се повдигна с небрежна грация, каквато притежават едрите мъже, които се пазят от напълняване. Топ погледна към жизнената млада дама, която коленичи на креслото и облегна ръце върху облегалката. Една книга падна шумно на пода.
— Не съм подслушвала, папа, честна дума. Но чух името на Марвин и… нека изясним веднага всичко.
Джон Уитерспоон каза:
— Не виждам защо да не говорим за това в твое присъствие, Лоиз.
Мейсън погледна последователно двамата и каза:
— Защо не? А ето че идва и моята секретарка, мис Стрийт. Може би ще отидем четиримата в салона за коктейли да изпием по чаша и да обсъдим въпросите на спокойствие. Дори и да не стигнем до споразумение, поне няма да скучаем. Струна ми се, Уитерспоон, че случаят започва да става интересен.
2
Лоиз взе от баща си инициативата за разговора.
— В края на краищата — каза тя — този проблем засяга най-много мен.
— Става дума за твоето щастие — каза баща й кратко и строго — и поради това засяга и мен.
— Моето щастие — подчерта тя.
Джон Уитерспоон погледна почти умолително Мейсън, след това потъна в мълчание.
— Аз съм влюбена — каза Лоиз. — И по-рано съм била влюбена, но това бяха само топли чувства. Сега обаче става дума за друго. Нищо, което ще се каже или направи, независимо кой ще го каже или направи, нямат да промени това. Папа се бои за моето щастие, загрижен е, защото не знаем някои неща за човека, за когото ще се омъжа. Неща, за които Марвин сам не знае нищо.