Появиха се и други полицаи, а също и представител на шерифа. Зад газовата печка откриха съд, пълен с някаква течност.
— Това е! — извика лекарят. — В солна киселина се поставят няколко бучици цианид и се получава смъртоносният газ. Същият, който се употребява при екзекуции в газова камера. Действа почти веднага.
— Ще изследваме съда за отпечатъци от пръсти — каза Хагерти.
— Е, смятам, че повече няма да имате нужда от мен — каза Мейсън и се протегна, прозявайки се.
— Вие ми спасихте живота — каза полицаят с благодарност. Ако не бяхте отворил прозореца, щях да свърша. Силно нещо беше!
— За мен беше удоволствие да ви помогна — каза Мейсън.
— Къде сте отседнал в нашето градче? В хотела?
— Не. На посещение съм при един познат, казва се Уитерспоон. Има ранчо извън града.
— Познавам го — каза представителят на шерифа. — От време навреме ходя там на лов за гълъби или пъдпъдъци. Ще останете ли повече време?
— Не, вероятно само до утре. Не е ли по-добре да се обадите на Алгоуд и да го информирате за случилото се с неговия човек? Може би той знае нещо, което ще е от полза при разследването. Можете да се обадите от тук. Вероятно Алгоуд има телефон, на който, се обажда и през нощта.
Представителят на шерифа се посъветва с Хагерти, след това поръча разговора. Мейсън отиде до прозореца и запали цигара. Малко след това, когато връзката с Алгоуд бе установена, той успя да чуе всичко, което, се говореше на този край на линията.
— Ало, Алгоуд ли е там?… Вие имате детективско бюро… Хм, да… Тук е службата на шерифа в Ел Темпло… Работи ли при вас един човек на име Милтър?… Хм… Той е мъртъв. Намерен е мъртъв в жилището си… Може би убийство… Един вид газ… Кой би могъл да има интерес да го убие… Така, вие не познавате никого?… Вече не работи за вас, казвате… Откога?… Защо го освободихте?… Така, нямахте вече поръчения за него. А как се проявяваше той?… Хм, прилежен човек… А знаете ли нещо за частния му живот?… А запознанствата му с жени?… Аха, така… Е, добре, ако установите нещо, съобщете ни. Трябва само да повикате Ел Темпло, шерифа или полицейското управление. Дочуване.
След като остави слушалката, той каза:
— До преди четири, пет дни е работил за Алгоуд. Освободил го е, защото не е имал поръчки за него. Казва, че работата била много намаляла. Не си спомня какво е работил Милтър в последно време, но ще провери и ще ни осведоми. Той смята, че се е занимавал повече с проучвания по схема Ф.
Мейсън въздъхна с облекчение. Той изгаси грижливо цигарата си, пусна я в пепелника и каза:
— Аз вече ще тръгвам. Ако имате нужда от мен, ще ме намерите при Уитерспоон.
— Как така се случи, че вие бяхте тук? — попита представителят на шерифа.
Хагерти отговори вместо Мейсън:
— Той пристигна с кола точно след мен и аз го повиках в жилището.
Те пожелаха лека нощ на Мейсън и слизайки по стълбите той чу, че вече изнасят трупа на Милтър.
Мейсън откара колата си в един сервиз с нощно дежурство, отвори багажника, извади спуканата гума и каза:
— Поправете я колкото може по-бързо. След няколко минути ще мина да я прибера.
Измина пеша разстоянието до бунгалото, което му бяха посочили като адрес на Марвин Адамс. Това беше малка непретенциозна къщичка с мазилка. Цветята в градинката пред нея свидетелстваха за усилията на майката на Марвин да разкраси двора. Пред къщата светеше лампа. Мейсън позвъни.
На вратата се появи млад мъж с изпитателен поглед.
— В къщи ли е Марвин Адамс? — понита Мейсън.
— Не, сър, не е тук… Отпътува с нощния влак за Лос Анжелос.
— Тази вечер той караше ли кола?
— Да.
— Вашата?
— Да.
— Той носеше със себе си един пакет, който трябваше да ми предаде. Явно е забравил за това. Сигурно го е оставил в стаята си или в колата. Опакован е със зелена хартия и на него е написано името ми. Може ли да погледнем в стаята му. Възможно е да го е оставил, докато е опаковал багажа си.
— Разбира се, сър. Моля, елате.
Стаята беше съвсем младежка, с обувки за кънки, тенис-ракети, два клубни вимпела, няколко картини на стените, една поставка пълна с вратовръзки, легло с тъмно вълнено одеало, до него бели обувки за тенис и на пода чифт бели спортни чорапи.
Мейсън огледа бегло стаята.
— Изглежда не е тук — каза той. — Това е неговата стая, нали?
— Да, аз живея заедно с един друг младеж в съседната стая, а тази е на Марвин. По-късно той може да я даде под наем.
— Е, пакетът очевидно не е тук. Може би е в колата. Къде е тя?
— Вън, до бордюра.
— Заключена ли е?
— Никой не би я откраднал, дори и да му дават пари — засмя се младежът.