— Като излизам, ще погледна в нея. Имам джобно фенерче.
Той благодари и се отправи към колата. Извади от джоба на палтото си фенерче и претърси старата лимузина, която стоеше пред къщата. Тя беше празна.
Размишлявайки, той се отправи към сервиза, където беше оставил колата си. Крачките му отекваха по бетона на тротоара. Улицата беше тъмна, почти без движение. Не срещна никой. Нощта беше станала по-студена. По ръба на тротоара растяха дървета, които отдалече приличаха на димни облаци.
В гаража механикът каза на Мейсън:
— Гумата ви вече е готова.
— Толкова бързо?
— Нямаше нищо особено — усмихна се той. — Липсваше капачката на вентила, затова иглата се е разхлабила и въздухът е излязъл.
— Но как е могла да се разхлаби иглата? — подозрително попита Мейсън.
— Постепенно се е разхлабила, защото липсва капачката. Възможно е някой да си е направил с вас тъпа шега — момчетата правят понякога така.
Мейсън плати, седна бързо в колата и даде газ. След като излезе от града подкара с осемдесет, а когато достигна шосето скоростомерът показваше вече сто и тридесет километра.
10
Когато Мейсън натисна звънеца, на вратата на голямата къща се появи Лоиз Уитерспоон. Кучетата, които започнаха веднага да лаят, се показаха в светлия четириъгълник от светлина. В рамката на вратата се очертаваше стройната фигура на момичето.
Лоиз светна голямата лампа и пространството пред вратата се заля с ослепителна светлина.
— А, това сте вие, мистър Мейсън — извика тя. — Кинг, Принц, спокойно! Нямам ключ за вратата и не знам къде е пазачът. Но той идва вече. Педро, отворете вратата на мистър Мейсън.
Съненият мексикански слуга пъхна ключа в огромната ключалка и каза:
— Момент, сър, да затворя кучетата.
— Няма нужда — каза Мейсън и бутна вратата. Кучетата се спуснаха към него, но когато той се отправи спокойно към къщата, те го заобиколиха миролюбиво. По-младото скочи към него и постави предната си лапа върху ръката му, а по-старото вървеше тихо до него.
— С времето Кинг и Принц свикват с някои гости — каза Лоиз, — но вие счупихте всички рекорди.
— Чудна е психиката на кучетата — каза Мейсън. — Някое куче се спуска като диво към теб, ако ти останеш на място и го гледаш без страх, тогава, както казваме ние, адвокатите, страните са на едно мнение. Ако вършиш спокойно работата си и не показваш никакъв страх, всяко куче ще те приеме като добър приятел. Баща ви в къщи ли е?
— Не. Не го ли срещнахте?
— Не.
— Разбрах от слугата, че е отпътувал няколко минути след вас. Наредил е да ми кажат, че има да уговаря още нещо с вас и ще ви настигне по пътя. Аз не бях вкъщи.
Мейсън обгърна талията й, дръпна я настрана и затвори вратата.
— Познавате ли Лесли Милтър?
— Не.
— Някой правил ли е опит да ви изнудва?
— Мен! Боже мой, не.
— Къде бяхте тази вечер?
— Какво ви засяга?
— Твърде много. Не ме бавете, нямам време. Дори секундите са ценни. Къде бяхте?
— Бях в града. Трябваше да изпълня една поръчка и да говоря с Марвин преди да отпътува.
— И? Успяхте ли?
— Да. Застигнах го на гарата.
— Не ви видях там.
— Не бихте могли. Ние бяхме при експресните купета, съвсем назад.
— Колко време преди да дойде влакът?
— Аз дойдох десет минути преди да отпътува влакът, а Марвин една, две минути след мен.
— Вие стояхте на тъмно докато се сбогувате?
— Да.
— И какво още трябва да ми обясните?
— Моля?
— Разделихте се с него тук, защо след това забързахте към града?
Тя издържа погледа му. Той почувства как мускулите й се напрегнаха под ръката му.
— Той трябваше да ме откара в Юма и там да се оженим.
— Кога?
— Още тази нощ.
— И той не поиска?
— Не.
— Така е по-добре — каза Мейсън. — Когато си тръгна от тук, взе ли със себе си патица? Говорете бързо, но тихо.
— Да.
— Какво направи с нея?
Тя отговори нервно:
— Е, той… той я взе със себе си и попита, дали може да я задържи за няколко дни. Обеща ми да я върне. Той иска да покаже експеримента на един свой приятел.
— Откъде взе патицата?
— От нашия двор с птици. Там имаме една патица с малки патенца… Не знам какво е станало с патицата, която той взе. На гарата не беше при него… Аз съвсем забравих за това.
— Сега слушайте, без да ми противоречите. Вземете фенерче и идете в двора с птиците. Все едно под какъв предлог. Уж, че търсите някой от служителите или кажете, че сте забелязала непознат човек. Вземете със себе си едно от кучетата, вързано. Вземете една малка патица и я донесете тук.
— Аз… — тя замълча, тъй като кучетата започнаха да лаят.