Давещата се патица

— Това, че вие не сте в състояние да кажете за коя от осемте или деветте патици става дума.

— Не, разбира се. Ние не ги кръщаваме.

— И без съмнение — продължи Мейсън, — в другите имения в долината също има патици. И е възможно и в другите дворове да има патици, които по големина, възраст, цвят да са еднакви с вашите?

— Може да се приеме.

— И ако всички тези патици бъдат събрани в двора ви и се смесят с вашите, тогава не бихте могъл да разпознаете своите.

Уитерспоон пушеше мълчаливо пурата си, но бързината, с която издухваше дима издаваше нервността му.

— Вие разбирате, че ако се опитате да идентифицирате патицата пред съда, ще бъдете доста тъжна фигура.

— Полицаят казваше, че когато е влязъл, с нея е ставало нещо много особено — каза Уитерспоон. — Вие сигурно знаете нещо за това.

— Да, патицата беше почти потънала — отговори Мейсън. — Но това не е необичайно, патиците могат да се потапят под вода.

— Но полицаят обясни, че тя изглеждала… изглеждала е като… като че ли се дави.

— Патица да се дави? — повдигна невярващо вежди Мейсън.

— Поне така каза полицаят.

— Е, тогава отпадат всякакви съмнения — каза Мейсън и в тона му се долавяше преувеличено облекчение. — Тогава можете да не се безпокоите.

— Какво значи това?

— Че вие можете да идентифицирате вашата патица. И то без всякаква трудност.

— Как?

— Сега вече вашата патица стана различима — каза Мейсън с доброжелателна усмивка. — Ако въпросната патица принадлежи на вас, тогава вие притежавате единствената патица в цялата Ривър Тал, а може би и в света, която не може да плува.

Уитерспоон го погледна мрачно.

— Проклятие! Вие знаете какво имам предвид. Марвин е химик. Той е сложил нещо във водата.

— Значи е имало нещо във водата? — попита Мейсън.

— Да, разбира се. Патицата се е давела.

— И тя удавила ли се е?

— Не. Съвзела се е и отново е започнала да плува.

— Тогава причината за нейното давене не може да е във водата.

— Може би причината е химичния газ — каза Уитерспоон. След като стаята се е проветрила, патицата отново е започнала да, плува.

— Аха, така. Много интересно. Вие имате доста огнестрелни оръжия, Уитерспоон, Сигурно сте страстен ловец?

— Да — каза Уитерспоон, но личеше че не му е приятна смяната на темата.

— Главите там горе сигурно са от убити от вас животни.

— Да.

— Много хубави ловни оръжия.

— Да.

— И ловджийски пушки със сачми, ако не се лъжа?

— Да.

— Там в сандъците сигурно има още.

— Да.

— Стреляте ли понякога по летящи цели?

— Да.

— В тази местност има диви гълъби. Сигурно стреляте и по тях?

— По гълъби не.

— Понякога по патици?

— Много често.

— Добър ли е тук ловът на патици?

— Да.

— Ако улучите някоя патица във въздуха, вероятно тя умира веднага?

За момент в очите на Уитерспоон светна ловджийска страст.

— Най-често става така. За ловеца няма нищо по-радващо от точния изстрел, който веднага убива. Ако вземете една пушка, калибър 20-и, с едри сачми и улучите патицата с основния заряд, тя умира толкова бързо, че дори не усеща удара. Лети си спокойно и след секунди пада мъртва.

— И много често пада във водата?

— Да.

— И как прибирате след това патицата от дъното? Имате ли за това мрежа или нещо друго?

— Като такъв брилянтен адвокат, мистър Мейсън, имате съвсем малка представа за неща, които са общопознати — каза Уитерспоон със снизходителна усмивка.

— Защо? — попита учудено Мейсън.

— Патиците не потъват! Дори и да са убити, остават да плуват над водата — каза надуто Уитерспоон.

— Наистина?

— Разбира се.

— Тогава значи — каза Мейсън — въпросната патица също не би потънала, дори и да е зашеметена от газ. Това нейно състояние, описано от полицая като давене, сигурно е имало друга причина.

Уитерспоон, който едва сега разбра в какъв капан е попаднал, се размърда в креслото, като че ли искаше да стане. Лицето му стана тъмночервено.

— Проклятие, Мейсън, вие… — и спря дотук.

— Само се опитах да ви изясня ситуацията — продължи Мейсън с учтив тон. — Мисля, че е доста деликатна. Вие сте идентифицирал патицата пред полицията и без съмнение сте я пратил по следите на Адамс. Вярно е, нали?

— Е, да, аз споменах това за патицата и казах на полицията, че за последен път съм я видял в Адамс. Те сами могат да направят заключения от това. Много вероятно е Адамс да е бил госта, за когото Милтър е приготвял пунш.

— Много лошо, не сте пратил полицията по следите на Марвин Адамс — поклати тъжно глава Мейсън. — Полицията ще го арестува за убийство, и то само поради уликата „патица“. Според твърденията на полицая Хагерти, патицата се е давела. Бедното животинче. Сигурно е било свикнало много с Марвин и след като той си е отишъл и я оставил в аквариума на Милтър, тя е направила опит да се самоубие чрез удавяне. След това при оживлението, което настъпи при откриване трупа на Милтър, тя е променила решението си и е стигнала до убеждението, че животът има някакъв смисъл. Тя е…