— Престанете! — извика яростно Уитерспоон. — Все ми е едно какво съм се споразумял с вас. Няма повече да търпя да се отнасяте с мен като с…
Мейсън дръпна силно от цигарата си и каза:
— Това е само едно предупреждение за клопката, в която сте попаднал. Един добър защитник ще ви направи жалък пред съда. Ако във водата е имало нещо, от което патицата е можела да се удави, то тогава тя щеше да се удави. Защитникът, който се заеме с това нещо, ще ви изпече на бавен огън.
— Тук в областта нямаме адвокати от този ранг — каза Уитерспоон слот поглед. — А в края на краищата аз имам, някакво положение в нашия окръг. Щом като кажа: „Това е моята патица“, значи е така и никой няма да ме подложи на кръстосан разпит.
— И адвокатът изобщо няма да се усъмни, че една патица може да се дави?
— Е, — поколеба се Уитерспоон — полицаят каза, че е изглеждало, че патицата се дави.
— И никой от адвокатите в тази област не би ви извикал на кръстосан разпит?
— Съвсем сигурно — не.
— А защо не?
— Първо, никой не би си позволил. И второ, това не би ми харесало.
— Но ако Адамс бъде обвинен в убийство, той може да бъде защитаван и от външен адвокат — каза Мейсън. — Например някой от Лос Анжелос.
— Кой адвокат от Лос Анжелос би се наел да защитава младеж, който няма пари, влиятелни приятели…
Мейсън махна цигарата от устата си, погледна твърдо Уитерспоон и каза:
— Аз.
Изминаха няколко секунди, докато Уитерспоон успя да схване значението на тези думи.
— Вие!? Но вие сте ангажиран от мен!
— За да разкрия тайната около старото убийство, да. Но ние не сме се споразумявали за друг криминален случай. Имате ли някакви възражения?
— Собствено аз не бих имал никакви… — Уитерспоон димеше възбудено. — Вие разбирате, че аз не трябва да попадам в недостойно положение. С тези думи за идентифицирането на патицата…
— За да предотвратите това има само един начин.
— Какъв?
— Да не идентифицирате патицата.
— Но аз вече направих това!
— Обадете се в полицията и обяснете, че след като сте премислил спокойно, сте стигнал до убеждението, че патиците си приличат и не сте в състояние да кажете нищо повече от това, че по големина и цвят въпросната патица прилича на тази, която Марвин е взел от двора.
Уитерспоон потърка неспокойно брадичката си, размишлявайки над това предложение.
— Ах, но дяволите Мейсън, тя е същата! Можете да остроумничите колкото си искате, но знаете, както знам и аз, че това е същата патица.
Мейсън се усмихна на своя домакин.
— Още веднъж ли искате да ви обясня всичко? — попита той.
— За Бога, не! Доникъде няма да стигнем по този начин.
— Тогава телефонирайте на полицията и кажете това, което ви съветвам.
Уитерспоон упорито поклати глава. Известно време Мейсън го наблюдаваше замислено, след това каза:
— Казаха ми, че сте тръгнал веднага след мен.
— Да, но не можах да ви настигна.
— Вероятно сте минал покрай мен — каза Мейсън. — Спуках гума.
Уитерспоон смръщи чело, като че ли се опитваше да си спомни нещо.
— Не мога да си спомня да съм видял спряла кола. Карах много бързо.
— Една кода префуча покрай мен приблизително със сто и тридесет километра.
— Изглежда не съм ви забелязал при тази голяма скорост.
— Къде отивахте?
— В града.
— За да ме търсите?
— Да.
— И затова отидохте в жилището на Милтър?
— Така е.
— Само по тази причина?
— Да.
— Трябва да сте пристигнал в града около половин час преди мен.
— Не, най-много петнайсетина минути.
— Веднага ли отидохте при Милтър?
— Не.
— Защо?
— Минах покрай адреса, но не видях колата ви — ядосано отговори Уитерспоон. — Продължих да карам из града и дави търся. Струва ми се, че по пътя срещнах една позната. Опитах се да я намеря… Но със сигурност не съм бил половин час преди вас в града.
— Момент, да уточним нещо. Казахте, че сте срещнал една позната, но не сте могъл да я намерите отново?
— Припознал съм се. Това беше на главната улица, когато обикалях и ви търсех. Тогава видях въпросната личност, но бегло, тъй като тя тъкмо завиваше зад ъгъла. Вече бях преминал кръстовището, затова свих в първата пряка, като си мислех, че ще я открия, ако заобиколя.