Давещата се патица

— Сега отивам в стаята си да се изкъпя и преоблека — каза Мейсън. — Досега не бях виждал толкова препълнена съдебна зала. От хората се излъчваше толкова миризма и любопитство, че се чувствам съвсем лепкав.

Той тръгна към стаята си. Още беше в банята, когато дойде Пол Дрейк.

— Боже мой, Пери — каза той, — не знам, дали е телепатия или нещо друго, но винаги надушваш вярната следа.

— Какво има този път? — попита Мейсън.

— Тайнствената мис X. Корина Хейсън.

— Какво е станало с нея?

— Успяхме да я открием.

— Къде?

— В Рино, Невада.

— Мъртва?

— Да.

— Убита?

— Скочила в езерото Донер. Самоубийство. Трупът не е бил идентифициран, но полицията имаше снимки в документите.

— Кога се е самоубила? — попита Мейсън.

— Приблизително по времето, когато е бил убит Дейвид Лейгтуел.

— Датата е много, много важна — каза Мейсън.

— Ето, тук има всичко, също и снимки натрупа.

— Но ти каза, че тя не е била идентифицирана.

— Не. Никой не е разпознал тялото. Тя е била съвсем гола, когато са я открили. Не са намерили никакви дрехи. Изглежда е била доста хубава жена. Съдът се е произнесъл за самоубийство. Можеш да сравниш снимките. Без съмнение е Корина Хейсън.

— Установи ли дали е можела да плува? — попита Мейсън.

— Засега още не.

— Нещата започват да приемат форма — каза Мейсън.

— Не знам до каква степен, Пери — каза Дрейк.

— Откровено казано още нищо не разбирам.

Мейсън започна да се облича.

— Как стоят нещата с момичето от бюрото на Алгоуд?

— Сали Елбертън ли? Следим я непрекъснато.

— Така че всяка минута да можете да кажете къде се намира?

— Да.

— Ако не се заблуждавам — каза Мейсън, — тази вечер Лоиз Уитерспоон ще ми постави ултиматум. И не се съмнявам, че ще чуя и нещо за баща й.

— Събрах доста сведения за Роланд Бур — каза Дрейк. — Много често е пътувал до фала, купувал списания за фотография и разни други неща. В деня, в който ти дойде от Палм Спрингс, е бил много активен. Пътувал е четири или пет пъти до града. Купувал е фотографски материали и няколко пъти е ходил в пощата. При едно от тези пътувания жена му не е била с него.

— Информирахте ли се по-специално за тези места, където се дават пакети за съхранение? — попита Мейсън. — За да узнаете дали той…

— Ти пак отгатна правилно — каза Дрейк. — На автобусната гара на Пасифик Грейхаунд той оставил пакет и доколкото успях да разбера още не го е потърсил.

— Почакай — каза Мейсън, — там са на служба няколко млади момичета.

— Пакетът е оставен на обяд в деня, в който Бур си е счупил крака. Момичето започва работа сутрин в девет и привършва в пет след обяд. В пет часа кракът му е бил вече счупен. Значи след това той не е могъл да отиде там.

— И какво е станало с пакета?

— Изчезнал е. Значи някой трябва да го е взел.

— Момичето не си ли спомня кой е взел пакета?

— Не. Тя си спомня Бур, но за друго не се сеща. Пакетът е бил малък, увит с кафява хартия. Тя казва, че бил с големина на кашон цигари, но не си спомня точно. Там се съхраняват много пакети.

— Момичето има ли други задължения — попита Мейсън.

— Да. Тя обслужва и щанда за вестници и щанда за газирана вода.

— Може ли някой да се промъкне и да вземе пакета, без да предава номера.

— Тя се кълне, че е невъзможно — каза Дрейк. — Там внимават много. Който иска да влезе в помещението трябва да повдигне бариерата при приемателната маса.

— Струва ми се, че това ме насочва към някакъв изход, но да си призная, Пол, много съм затруднен.

— Какво премълчаваш така старателно пред мен? — попита Дрейк.

— Нищо — отговори Мейсън, — всички карти лежат на масата. Успяхте ли да установите, дали по-рано Бур е имал връзки с Уинтербург.

— Още едно твое правилно предположение — каза Дрейк. — Някога Бур е живял там.

— Кога?

— Не знам точно, но са минали няколко години оттогава. Там той е сключвал застрахователни сделки.

— И по-късно?

— По-късно е бил по крайбрежието, където е правил бизнес с паркинги. За целта е взимал парцели под наем. След като дълго време се е занимавал с това, се е захванал с други неща. Но в живота му има една празнина, За годините от 1930 до 1935 не можах да установя нищо. Но, доколкото разбрах, не се е връщал в Уинтербург.

— Намери отпечатъци от пръстите му, Пол, и провери, дали е бил в затвора.

— Е, говори най-после? Ти си имал нещо повече от предположение. Позволи ми да погледна зад кулисите.

— Все още не може да се каже нищо определено. Въпреки това ще ти издам нещо от това, което предполагам. Ти знаеш, че при всеки случай, с който се заемам, изхождам от предположението, че моят клиент е невинен. Така стигнах до мисълта, че е възможно Корина Хейсън да е заминала за Рино. Да приемем, че Адамс е казал истината и Лейтуел действително е имал намерение да избяга с нея. Ако тя е отишла в Рино, тогава за мене е ясно, че се е случило нещо непредвидено и се е променил целият план. Това още неизяснено събитие е довело до убийството на Лейтуел. Възможно ли е същите обстоятелства да са довели до убийството на Корина Хейсън?