— Но по тялото й не са били открити следи от насилие — каза Дрейк. — Трупът е бил открит съвсем случайно в бистрите боди на езерото. Нещо е сочело за това, че тя е дошла от Рино и трупът е бил изпратен там и фотографиран. Решението на съдебните заседатели е било смърт чрез удавяне.
— Въпреки това е възможно да е убийство — каза Мейсън. Дрейк се замисли за момент.
— Така, както виждам нещата сега, Милтър не е бил изнудвачът. По-скоро това са били Бур и жена му, които са планирали да измъкнат пари от Уитерспоон. Но не виждам как това ще ни помогне по-нататък. Това може да бъде само още един допълнителен мотив за убийство. Тогава Уитерспоон ще се окаже в още по-тежко положение…
Той спря, защото някой почука на вратата. Дела Стрийт извика отвън:
— Шефе, облякохте ли се?
— Да, достатъчно, за да можете да влезете — каза Мейсън. Дела Стрийт влезе бързо и тихо в стаята и каза:
— Тя е тук.
— Лоиз Уитерспоон?
— Да.
— И какво желае?
— Иска да говори с вас.
— Най-добре да уредим това веднага.
Девойката стана, когато той влезе във всекидневната и каза:
— Бих желала да говоря с вас на четири очи.
— Можете спокойно да говорите пред тях двамата — каза Мейсън, посочвайки с глава Дрейк и мис Стрийт.
— Да поговорим за патицата, която ме накарахте да поставя в колата на Марвин — започна тя. — Нещата изглеждат така, като че ли на полицията ще се удаде да свърже това с убийството на Милтър. С други думи, патицата става важна. Няма да стоя тихо и да чакам, докато позорят баща ми с подозрения…
— Не мога да ви спра — каза Мейсън.
— Ще дам показания за патицата. Навярно знаете какво означава това!
— Какво?
— Съжалявам, че направих това — отговори тя. — Съжалявам заради себе си, за баща ми и за вас.
— А защо за мен?
— Защото няма да се измъкнете безнаказано за такова нещо, мистър Мейсън?
— За какво нещо?
— Това се нарича фалшифициране на улики. Аз не разбирам много от правни въпроси, но ми се струва, че това е нарушение на закона. Или поне пример за правна неморалност. Такива са моите разбирания.
Мейсън запали цигара.
— Разбирате ли нещо от хирургия?
— Какво искате да кажете с това?
— Понякога се случва така, че трябва да се реже — отвърна Мейсън — и то дълбоко, за да се спаси животът на пациента. В този случай се касае, така да се каже, за правна хирургия.
— И тя не нарушава закова?
— Може би, не.
— Но за вас ще бъде неприятно, ако дам показания, нали?
— Съвсем сигурно.
Нейният поглед омекна малко, когато каза:
— Мистър Мейсън, вие бяхте много, много добър към мене. Не знам защо ме накарахте да направя това с патицата — е, знам защо. Вие изпитвате силна симпатия към Марвин и мисля, че скривате нещо от мен.
— И то нещо, за което с удоволствие бих искал да говоря с вас — каза Мейсън. — Седнете моля. Да запалим цигара и да пием по нещо.
— За пиене не искам нищо, но ще запаля една цигара. И ви моля да не ме щадите и да говорите без заобикалки.
— Казах ви истината за миналото на Марвин и за причината, поради която ме ангажира баща ви — започна Мейсън. Казах ви също, че в протокола не открих нищо, което да ми направи впечатление, но аз подходих от друга гледна точка. И сега имам доказателството, което ми беше необходимо. Мога да освободя Марвин от греха на баща му, но това ще бъде възможно само, ако мога да действам изцяло по свой начин. Ако споменете нещо за патицата, аз ще бъда въвлечен в сегашния процес и ще затънало шия в него. Тогава няма да имам свобода да направя това, което е необходимо за разкриването на старата афера. Ако Марвин узнае за стария процес, ще ви избяга. Трябва да разберете това.
За прокурора ще бъде удоволствие да ме намеси в историята с патицата. Освен това той иска да изнесе някои факти от стария процес. И вие много ще му помогнете за това. Но ако той излезе с улики от стария процес, за да подкрепи своите доказателства по мотива за убийството на Бур, свидетелите трябва да положат клетва. А аз искам да се захвана с нещата по мой начин.
— И как искате да постъпите? — попита Лоиз Уитерспоон, явно несигурна, какво ще бъде нейното решение.
— Искам да предадете на баща си нещо.