— Какво е то?
— Да му кажете да се погрижи неговият глупав адвокат да си стои на мястото и да си затваря устата — каза Мейсън с такава злоба, че всички замръзнаха.
— Но защо? Защо? Той не каза много. Само проведе кръстосан разпит със свидетелите и възрази един или два пъти.
— Той възразява срещу въпроса какво е установил полицаят, когато е влязъл в жилището на Милтър — каза Мейсън.
— Е, да! Нима това не е изходната точка? Свързана е направо с изхода на процеса. Не разбирам много от правни въпроси, но виждам ситуацията така. Ако съдът заподозре баща ми и за двете убийства, то всички ще го смятат за виновен и…
— Разбира се, че ще смятат така. Вестниците вече поднесоха съответните коментари. Всеки човек, който може да чете и мисли, вече знае уликите, които прокурорът иска да представи. Дори и баща ви да успее да обори тези улики с някой адвокатски трик, мисълта за тях ще остане в главата на съдията. Всъщност, какво ще прави адвокатът на баща ви?
— Не знам.
— Доколкото чувам, той смята своите аргументи за толкова слаби, че дори няма да се опита да представи контрадоказателства и да отхвърли обвинението пред съда. Иска да изчака докато започне процесът срещу баща ви и тогава да представи своя доказателствен материал. Това не е ли добра тактика на защита?
— Не — каза Мейсън и я погледна в очите.
— Защо?
— Защото баща ви е прекалено горделив. Всичко това ще му се отрази лошо. Това, че ще бъде попритиснат, ще му бъде от полза, но ако бъде притиснат повече, може да рухне. Градчето ви е малко и баща ви тук е влиятелна личност. Той трябва недвусмислено да отхвърли това обвинение, иначе ще бъде унищожен. Ако адвокатът му търси убежище в адвокатски трикове и в спорове по параграфите, дори и да спечели делото, хората няма да са убедени, че е невинен.
— Искате ли да говоря с баща си?
— Не — каза Мейсън намръщен.
— Защо?
— Защото аз не съм негов защитник. Дори нарушавам професионалната етика, като говоря какво прави или не друг адвокат.
— Какво ще правим с патицата?
— Ако искате, идете и разкажете всичко. За баща ви това сега няма да е от полза. Но ще въвлечете Марвин и скандалът ще избухне. Това може да подтикне младежа към самоубийство, или ще го накара да изостави учението, да изчезне и да стане войник. Можете да си представите какво ще се случи след това. Той ще положи всички усилия да не се завърне никога. И ако все пак се върне, никога вече няма да се доближи до вас.
Момичето беше пребледняло, но погледът му остана твърд.
— Какво трябва да направя сега?
— Оставете се да ви води съвестта — беше отговорът на Мейсън.
— Добре. Ще съобщя за моя годеж с Марвин — каза тя. — Ще го накарам да отпътува с мен за Юма, където ще се оженим още тази вечер. След това ще отида при съдията и ще дам показания.
— Приблизително това очаквах от вас — каза Мейсън.
Тя погледна Дела Стрийт, видя симпатията в очите й и каза бързо:
— Няма нужда да показвате симпатията си към мен. Лесно мога да си спомня, че съм жена и да се разплача. Но сега трябва да се действа, а не да се плаче.
— Ако Марвин не поиска да се ожените сега?
— Мога да го накарам да направи това! — каза енергично Лоиз Уитерспоон.
— И след това искате да дадете показания за патицата?
— Да. Надявам се, че това няма да ви засегне или да навреди на плановете ви. Ще дам показания. Не мога да понасям да нося със себе си една лъжа.
— И какво ще се случи след това?
— След това? Ако не докажем, че бащата на Марвин е невинен, какво от това? Марвин вече ще е мой мъж и не може просто така да избяга от мен.
— Но вестниците ще изнесат скандални материали.
— Оставете ги тях! На мен ми тежи най-вече, как ще се отрази това на вас. Но не мога да поставя на карта общественото положение и името на баща си, като продължавам да мълча.
— Аз ще успея някак си да се защитя, не се безпокойте. Отивайте и кажете всичко за патицата.
Внезапно тя му подаде ръка и с неподозирана сила стисна неговата със студените си пръсти.
— Предполагам, че неведнъж през живота си сте правил чудеса, мистър Мейсън. Но това което правите сега е най-прекрасното. Дори сте готов да поставите в опасност кариерата си. Благодаря ви много!
Мейсън я потупа по раменете.
— Само напред! — каза той. — Вие сте борческа натура. Ако човек иска да има от живота това, което желае, трябва да се бори за него решително и енергично.
— Вярвам, че ще се боря достатъчно енергично — каза тя и тръгна към вратата.
Тримата гледаха мълчаливо след нея. Звъненето на телефона беше като експлозия. Дела Стрийт се стресна, като че ли непосредствено зад нея отекна изстрел. Лоиз Уитерспоон замря в очакване на вратата. Мейсън, който беше най-близо до телефона, вдигна слушалката.