Съдията се наведе напред и погледна остро свидетелката.
— Желаете ли да изясните противоречията, във вашите показания, мис Кромуел?
— Да, господин съдия.
— Тогава продължавайте.
— Лесли ми каза, че ако бъда добра и не разваля неговите служебни работи, след няколко седмици бихме могли да напуснем Ел Темпло и да отидем където пожелаем. Каза, че ще има много пари.
— Не ме интересува какво е казал Милтър — прекъсна я съдията. — Искам да знам как се стигна дотам, че една част от показанията ви са фалшиви и дали тази точка е единствената, при която се отклонихте от истината.
— Но аз трябва да ви обясня това, за да ме разберете — каза тя упорито. — Вечерта, когато беше убит, Лесли ми каза, че задачата му е към своя край, но преди това при него ще дойде Сади Елбертън. — Обясни ми, че поддържал близко познанство с нея само, за да може да получава някои сведения. През цялото време се отнасял с нея дипломатично, за да може да изпълни задачата си. Тя била суетна фантазьорка без мозък н той трябвало да й говори всякакви глупости, за да измъкне желаната информация.
— През тази вечер бяхте ли в жилището на Милтър? — попита съдията.
— Да, бях там. Отидох да уговоря нещо с него. Очакваше Сади Елбертън преди полунощ. Беше започнал да приготвя горещ пунш, когато на вратата се позвъни. Той се разсърди и ми каза: „Дал съм ключ от жилището на тази глупачка, за да не звъни и да не я виждат всички. Вероятно го е загубила. Върни се в жилището си, ще ти дам знак, когато теренът се освободи.“
— И какво направихте вие? — попита Мейсън.
— Излязох през задната врата и влязох в моето жилище. Чух, че той заключи вратата, след като излязох.
— Погледнахте ли кой влиза у тях?
— Не сър, не погледнах. Влязох в жилището си, седнах и слушах радио.
— И след това?
— След известно време се изнервих и станах малко подозрителна. Отидох на пръсти до задната врата, но не можах да чуя нищо. Когато допрях ухо до стената, ми се стори, че чувам гласове и как някой се движи. Тогава реших да застана на прозореца и да наблюдавам кога ще си тръгне тя. Исках да знам точно времето. И така, влязох в предната стая и застанах на прозореца. Видях, че пред къщата е спряла кола. След малко от жилището излезе този човек — тя посочи Уитерспоон — и се качи в колата. Помислих, че може да е някакъв полицейски служител.
— Защо помислихте така? — попита Мейсън.
— Не знам. Понякога Лесли се заемаше с рисковани неща. Няколко пъти имаше трудности. За всеки случай си записах номера на колата.
— И след това?
— Аз не бях облечена, бях наметнала само един пеньоар. Отидох в спалнята и се облякох. Тогава реших да прескоча перилата и да надникна през прозорчето на задната врата. Видях, че кухнята е пълна с дим. Примъкнах един сандък, качих се върху него и погледнах вътре. На пода видях краката на мъж. Видях също, че захарта и водата са напълно изврели. Почуках силно но не се чу нищо. Опитах се да отворя вратата, но тя беше заключена. Тогава преместих сандъка настрани, прескочих перилата, минах през моето жилище и се спуснах бързо по стълбите. Вие, мистър Мейсън, тъкмо звъняхте на вратата на Лесли, затова не се осмелих да покажа твърде голям интерес или да вляза в жилището със сила. Щом се измъкнах от вас, се обадих в полицията и казах, че в жилището на Милтър нещо не е наред. След това отидох на автогарата и зачаках. Това е истината н всичко, което мога да кажа. Съдията Миихън погледна към Пери Мейсън.
— Други въпроси?
— Не, Ваше благородие — каза Мейсън. Прокурорът Копеланд, явно объркан, също нямаше въпроси.
— Тогава това е всичко, можете да напуснете — каза съдията на свидетелката.
Едва сега Алберта Кромуел избухна в плач. Хълцайки, тя напусна свидетелската скамейка.
Служителят в залата предаде на прокурора лист хартия. Копеланд го прочете с учудена физиономия и каза на съдията:
— Ваше благородие, вярвам че изясних една съвсем необикновена ситуация. Ако съдът позволи, ще призова един свидетел, чиито показания ще подкрепят доказателствата срещу обвиняемия.
— Добре — каза съдията.
Прокурорът напусна мястото си, застана пред зрителите и отправи поглед към облечената в черно мисис Бур, която седеше на първия ред. С драматичен глас той каза:
— С позволение на съда, сега ще призова на свидетелската скамейка мисис Бур, вдовицата на Роланд Бур. Тя ще бъде моята следваща свидетелка. Мисис Бур, моля, елате тук да положите клетва.