Давещата се патица

Диана Бур беше неприятно изненадана, но се приближи до свидетелската скамейка. Изглеждаше много елегантна в траурното си облекло.

Тя вдигна ръка, положи клетва, назова имената и местожителството си и зачака напрегнато, докато прокурорът оглеждаше залата, зала се увери, че всички присъстващи са достатъчно внимателни.

— Виждала ли сте някога да се дави патица? — попита той с глас, който не предвещаваше нищо добро.

Този път отстрана на зрителите нямаше прибързани смехове. Държането на мисис Бур беше изяснило, че сега нещата ще станат интересни и че предстоят драматични събития.

— Да — отговори тихо мисис Бур.

В тишината, която настъпи в залата, можеше да се чуе дишането на хората и шума от дрехите им, тъй като слушателите се въртяха неспокойно и се надигаха, за да видят по-добре свидетелката.

— Къде беше това?

— В къщата на мистър Уитерспоон.

— Кога?

— Приблизително преди седмица.

— Разкажете какво се случи.

— Марвин Адамс говореше за давещи се патици и моят мъж му се присмя. Тогава Адамс донесе една патица в аквариум, сложи нещо във водата и тя започна да потъва.

— И удави ли се?

— Не. Мистър Адамс я извади, преди да се удави.

Прокурорът се обърна победоносно към Пери Мейсън.

— Можете да започнете — каза той.

— Много ви благодаря — отговори Мейсън с преувеличена вежливост. Известно време той стоя мълчаливо, след това започна спокойно:

— По-рано вие сте живяла в Уинтербург, мисис Бур?

— Да.

— Там ли се запознахте с вашия съпруг?

— Да.

— На колко години сте?

— На тридесет и девет — каза тя след кратко колебание.

— Чувала ли сте някога в Уинтербург за Корина Хейсън? Споменавал ли е съпругът ви името Корина Хейсън?

Диана Бур отбягна погледа на Мейсън.

— Какво означава това? — намеси се прокурорът. — Защо не разпитвате свидетелката за патицата?

Мейсън игнорира подмятането.

— Говорил ли е някога вашият съпруг за Корина Хейсън?

— Той… да. Но оттогава са минали много години.

Мейсън се облегна и замълча.

— Други въпроси? — попита съдията.

— Не, Ваше благородие.

— Надявах се, че ще поставяте въпреки, които ще хвърлят повече светлина за давещата се патица — каза със саркастична усмивка прокурорът Копеланд.

— А аз мислех, че вие искате да направите това — отвърна му Мейсън с усмивка. — Давещата се патица е ваш проблем, господин прокурор. Нямам други въпроси към свидетелката.

— Е, добре — каза прокурорът. — Като мой следващ свидетел ще посоча Марвин Адамс. Искам да подчертая, Ваше благородие, че не очаквах да стане нужда да го призовавам. Но съдът ще ме разбере. Искам да стигна до действителните факти в този случай. Поради това, което съобщи свидетелката, по мое мнение е необходимо…

— Като прокурор не е необходимо да обяснявате вашето намерение — каза съдията. — Просто извикайте вашия свидетел.

— Марвин Адамс, моля, елате тук.

С явно нежелание Марвин Адамс се приближи до свидетелската скамейка, положи клетва и седна срещу враждебните очи на прокурора.

— Вие чухте какво каза мисис Бур за давещата се патица.

— Да, сър.

— Провеждал ли сте такъв експеримент?

— Да, сър.

— След това — прокурорът скочи и посочи обвинително с пръст към Адамс — проведохте ли същия експеримент в жилището на Лесли Милтър вечерта, когато беше убит? Или не?

— Не, сър.

— Познавахте ли Лесли Милтър?

— Не, сър.

— Никога ли не сте го срещал?

— Не, сър.

— Бил ли сте в неговото жилище?

— Не, сър.

— Но сте правили експеримент с патица и сте го обяснил на гостите на мистър Уитерспоон?

— Да, сър.

— И сред тези хора беше мистър Джон Л. Уитерспоон, нали?

— Не, сър. Мистър Уитерспоон не присъстваше.

За момент прокурорът остана объркан.

— Обяснете какво направихте там — каза той, опитвайки се да скрие объркването си. — Как направихте така, че патицата да се дави?

— Като използвах един детергент — отговори Адамс.

— Какво представлява този детергент?

— Едно съвсем ново откритие, средство, чрез което се преодолява естествената несъвместимост между маслото и водата.

Докато Марвин Адамс обясняваше сложното действие на детергента, всички зрители слушаха с интерес, а съдията Миихън наведен напред, внимателно наблюдаваше младия човек.

— И вие твърдите, че с помощта на този детергент можете да накарате една патица да се удави — каза прокурорът.

— Точно така. Няколко хилядни процента от един силен детергент причиняват потъването на патицата.

Прокурорът се замисли за момент, след това каза:

— Впрочем, вие не сте в родствена връзка с обвиняемия, нали?