Давещата се патица

— Напротив, сър.

— Какво?!

— Аз съм негов зет.

— Искате да кажете… Какво значи това?

— Искам да кажа — каза Марвин Адамс, — че съм женен за Лоиз Уитерспоон.

— Кога стана тази женитба?

— В един часа през миналата нощ, в Юма, Аризона.

Доста време беше необходимо на прокурора, за да преглътне това. Зрителите започнаха да говорят помежду си.

Копеланд продължи да води разпита така внимателно, както ловецът се промъква към дивеча.

— Много е вероятно някой от присъстващите на експеримента да го е описал на обвиняемия. Така ли е?

— Възразявам — каза Мейсън, — това е дискусия и поставя в устата на свидетеля готово заключение.

— Възражението се признава — каза съдията с остър тон.

— Говорил ли сте с обвиняемия за експеримента с давещата се патица?

— Не, сър.

— С дъщеря му?

— Възразявам! — каза Мейсън. — Въпросът е некомпетентен, без значение и несъществен.

— Възражението се приема.

Копеланд се почеса по главата, погледна документите пред себе си, след това часовника на стената в залата и внезапно каза:

— Вечерта, когато отпътувахте от имението на обвиняемия, взехте ли със себе си една патица?

— Да, сър.

— Която принадлежеше на обвиняемия?

— Да, сър. Дъщеря му ми разреши да я взема.

— Вие взехте тази патица с определена цел?

— Да, сър.

— За да проведете експеримент?

— Да, сър.

— Можете ли със сигурност да кажете, че след като напуснахте имението на обвиняемия, не отидохте в жилището на Милтър.

— Никога не съм бил в жилището на Милтър.

— Готов ли сте да се закълнете, че патицата, която взехте от имението, не е тази, която Хагерти е намерил в жилището на Милтър?

Преди Адамс да може да отговори, Лоиз Уитерспоон каза с ясен, твърд глас:

— Той не може да отговори на този въпрос. Това мога да направя само аз.

Съдията Миихън прекъсна с чукчето шума в залата, гледайки Лоиз с учудване и любопитство. Мейсън стана и каза любезно:

— Искам да възразя срещу този въпрос. Ваше благородие, това е дискусия и изисква от свидетеля заключение. Съдът не може да се занимава с нещо, за което свидетелят може да се закълне, тъй като по този начин случаят не може да бъде разяснен. Меродавни са само фактите, които свидетелят съобщава под клетва. Но да се пита един свидетел, дали е готов да се закълне, означава от разпита да се направи дискусия.

— Да, въпросът беше неточно формулиран от прокурора — каза съдията. — Възражението ви е правилно.

— Дори да бъде формулиран по друг начин, въпросът изисква от свидетеля заключение — каза Мейсън. — Свидетелят може да даде показание, дали някога е бил в жилището на Милтър, дали е взел патицата и какво е правил с нея. Но ако го попитат, дали това е определена патица, която е била негово притежание, от него се иска да направи заключение. Освен ако не се докаже, че патицата, за която става дума, е притежавала някакъв белег, който да я отличава от всички друга патици.

— Естествено. Ако свидетелят не знае това, трябва само да каже: „Не знам.“ — каза съдията Миихън.

Марвин Адамс се усмихна.

— Аз обаче знам — каза той. — Патицата, която аз оставих в колата си…

— Един момент моля — прекъсна го Мейсън. — Пред съда е направено възражение, мистър Адамс. Почакайте с вашия отговор, докато съдът се произнесе за възражението.

Лоиз Уитерспоон, която още не беше седнала на мястото си, каза още веднъж:

— Той не може да отговори на този въпрос, само аз мога, само аз.

— Трябва да помоля мис Уитерспоон да седне на мястото си — каза енергично съдията. — В залата трябвала има ред.

— Но не разбирате ли Ваше превъзходителство? — каза Лоиз. — Аз…

— Достатъчно! — извика съдията. — На свидетеля беше поставен въпрос и пред съда има възражение, наистина чисто процедурно, но защитникът е напълно прав да го постави.

— Моето мнение е, че от този въпрос и моето възражение зависят повече неща, отколкото мисли съдът в момента. Забелязвам, че до обедната почивка остава много малко време. Мога ли да помоля за отлагане на заседанието до два часа след обяд?

— Не виждам основание за това — каза съдията. — Възражението беше повдигнато против начина на разпитване и то, първо, против формулирането на въпроса и второ, че чрез него свидетелят е предизвикан да направи заключение. Ако свидетелят действително не знае това, което трябва да отговори, то той трябва кратко и ясно да го изрази. Съдът признава възражението относно формулировката на въпроса. Прокурорът може да формулира по друг начин въпроса, но предполагам, че защитата ще възрази и в този случай.

— Моля за извинение — каза Мейсън, — но може ли съдът да предупреди прокурора, да не изхвърля най-ценното доказателство в това заседание.