Давещата се патица

Копеланд се сви за момент, толкова беше изненадан. Той бързо погледна към Мейсън.

— Какво значи това?

— Имам предвид бележката, която ви предадоха преди малко — обясни съвсем спокойно Мейсън.

— Какво общо има тя?

— Тя представлява доказателство.

Прокурорът се обърна към съдията.

— Ваше благородие, аз се съмнявам, че това е някакво доказателство. Касае се за поверителна информация, която ми беше предадена от една личност, намираща се в залата.

— От кого?

— Това не ви засяга — каза Копеланд.

— Добре, господа — каза студено съдията. — Да престанем с личните нападки. В залата трябва да се въдвори ред. Мис Уитерспоон, ще седнете ли?

— Но, Ваше благородие, аз трябва…

— Седнете, казах! По-късно ще имате възможност да направите показания. И сега, за да бъде протоколът според правилата, констатирам, че на свидетеля беше поставен въпрос, срещу който бе направено възражение и възражението се приема.

— И аз моля — започна отново Мейсън със същия любезен тон, — да се запише на това място, че аз отправих молба прокурорът да не унищожава предаденото му преди няколко минути писмено съобщение.

— Как ще обосновете това? — попита съдията Миихън. — Присъединявам се към мнението на прокурора, че се касае за доверително съобщение.

— В случая това е едно съществено доказателство — отговори Мейсън. — Моля съдът да го конфискува, докато мога да докажа неговата важност.

— С какво основание? — попита прокурорът.

— Нека изброи хората — каза Мейсън, — които знаеха, че Марвин Адамс е правил експеримент с патица. Само някой от тези хора би могъл да предаде бележката на прокурора. Почти съм сигурен, че в нея се казвала бъде призована мисис Бур на свидетелската скамейка. Обвиняемият не е знаел за експеримента. Значи не я е писал той. Мисис Бур не я е писала, също и мис Уитерспоон. Със сигурност не е и Марвин Адамс. Написана е от някой, който е знаел, че експериментът се е състоял на това място и по това време. Затова тази бележка е много важна, за което вярвам съдът ще се съгласи с мен.

— Уважаеми съд — каза прокурорът, — известно е, че обвинителят в наказателните дела често получава анонимни указания за важни факти. И за да е сигурен, че ще получава и занапред такива указания, тои трябва да пази в тайна техния източник.

Мейсън отново взе думата.

— Надявам се, че съдът ще ми даде възможност през обедната почивка да обсъдим това с господин прокурора и господин съдията в служебната стая, където ще се опитам да ги убедя във важността на тази бележка.

— Засега — каза съдията Миихън — не виждам основание да моля прокурора да изложи едно доверително съобщение.

— Благодаря ви, Ваше благородие — поклони се Копеланд.

— Сигурен съм, че това доказателство трябва да се запази — каза Мейсън.

— Нямах намерение да унищожавам бележката, Ваше благородие — каза с достойнство Копеланд.

— А аз си мислех, че прокурорът искала смачка бележката и да я хвърли.

— Това не е първото ви заблуждение в това следствие — извика му злобно Копеланд.

Мейсън се поклони.

— Тъй като съм само един обикновен гражданин без длъжност, моите заблуждения не водят до преследване на невинни граждани.

— Стига толкова господа — каза съдията. — Съдът се оттегля в почивка до два часа след обяд. Моля прокурорът и защитникът да се явят в един и половина в моята стая и моля прокурорът да не унищожава бележката.

След като залата бавно се опразни, Мейсън погледна Дела Стрийт и се засмя.

— Ух, за малко всичко щеше да се обърка.

— Искате да кажете, че нещата само се отложиха?

— Да, за да спечелим време — призна той. — Лоиз Уитерспоон се беше приготвила да разкаже всичко.

— Така или иначе в два часа тя ще направи това.

— Знам.

— Е, и тогава?

— Значи имаме на разположение два часа да намерим някакъв изход, или…

— Или какво? — попита мис Стрийт, след като той не продължи.

— Или да изясня случая — допълни той. Към тях се приближи Лоиз Уитерспоон.

— Беше много хитро от ваша страна, но по този начин няма да ме накарате да променя намерението си.

— Да, да — каза Мейсън. — Но обещайте ми до два часа да не говорите с никой за това.

— Искам да кажа на Марвин.

— Добре, но малко преди да отидете на свидетелската скамейка — каза Мейсън.

— Не, искам веднага да му разкажа за това.

— Какво искаш да ми разкажеш? — попита Марвин, който се беше приближил без да го забележат.

При тях дойде един служител на шерифа и каза:

— Мистър Мейсън, Джон Уитерспоон иска да говори с вас. Желае да дойдат и дъщеря му и — мъжът се усмихна — новият му зет.

Мейсън каза на Адамс:

— Това е добра възможност да говорите с него. Кажете му, че ще се опитам да отида при него малко преди започване на заседанието.

Мейсън видя Пол Дрейк и му махна с ръка.

— Успя ли да разбереш нещо за писмото?

— Кое писмо?

— Това, което е получил Марвин Адамс.

— Не можах да узная нищо. Както предполагаше, телефонният номер е на голям магазин и името Гридлей П. Лей там е непознато.

— А произходът на писмото?

— За това не може да се разбере абсолютно нищо. Пликът е от най-евтините, листът е откъснат от бележник, какъвто може да се купи във всеки магазин. На този етап и почеркът не може да ни е от полза.

— Може би по-късно ще се доберем до нещо. Опитай се да откриеш медицинската сестра, която стоеше при него. Тази, която той изхвърлил. Която…

— Тя беше тук в залата — прекъсна го Дрейк. — Една минута, Пери, може би ще успея да я намеря.

Той излезе бързо през вратата, като си пробиваше път през тълпата. След няколко минути се върна с хубава млада жена.

— Това е мис Фийлд. Тя е била при Бур в деня, когато беше убит.

Мис Фийлд подаде ръка на Мейсън.

— Ходът на това следствие ме интересува много, но мисля, че не трябва изобщо да говоря с вас. Прокурорът ме покани за свидетелка.

— За да докаже, че Бур е помолил Уитерспоон да му донесе въдицата? — попита Мейсън.

— Да. Мисля че ще иска да узнае и това.

— Вие сигурно не сте въдичарка, мис Фийлд?

— Нямам време за това.

— Имате ли представа от въдичарски принадлежности?

— Не.

— Имаше ли Бур възможност, макар и най-малката, да стане от леглото?

— Не, невъзможно. Би трябвало да среже въжето, на което висеше тежестта. Но се съмнявам, че сам би се справил с това. Но дори и да беше успял, счупената кост отново щеше да се размести.

— Никой ли не се е опитвал да се доближи до въжето?

— Не.

— Мистър Бур ви е забранил да пипате торбичката, която е била до леглото. Затова ли се сипна до вашето освобождаване?

— С това започна всичко. Тя беше съвсем близо до леглото му и той постоянно бъркаше в нея. Всеки път, когато се доближавах до леглото, се спъвах в нея. Накрая му казах, че ще извадя нещата на масичката и ще му подавам това, което поиска. Само трябваше да ми каже кое, или да го посочи с пръст.

— И това не му хареса?

— Изглежда това го разяри.

— И какво се случи след това?

— Нищо. Но половин час по-късно отново се спънах в торбичката. Наведох се да я вдигна, но мистър Бур така ме хвана за ръката, че щеше да я счупи. Аз добре се разбирам с пациентите си, но за всичко има граници. Вероятно само щях да докладвам на лекаря и да остана, ако мистър Бур не ме беше наругал. Каза ми да се махам и че ако вляза в стаята ще хвърли нещо по мен. Дори се опита да ме удари е една метална тръба.

— Откъде имаше тази метална тръба?

— Тази тръба? По негово желание я донесох предишната вечер. В нея имаше хартия, сини листове. Това е от тези тръби, в които се носят чертежи и карти.

— Видяхте ли тръбата сутринта в деня на убийството?

— Да.

— Къде?

— Беше я оставил до леглото.

— И какво направи с нея, след като се опита да ви удари по главата?

— Той я остави… искам да помисля… да, струва ми се, че я остави под одеалото си. Аз бях толкова изплашена, че не обърнах внимание на това. За пръв път виждах толкова разярен човек. Понякога имаме разправии с пациентите си, но това надхвърли всякакви граници. Той се държеше като луд.

— Тогава ли извикахте лекаря?

— Да. Аз му се обадих и му обясних, че пациентът е много опасен и поисках да ме сменят с друга сестра.

— Но лекарят дойде без да доведе друга сестра?

— Да. Доктор Ранкин вярваше, че ще може да оправи нещата с малко дипломация. Не можеше да си представи колко опасен ставаше пациентът в яростта си.

— Споменавал ли е Бур пред вас, че някой иска да го убие?

Мис Фийлд стана неспокойна.

— Сигурно не трябва да говоря за това с вас, мистър Мейсън. Разбирате ли, аз съм свидетелка на обвинението.

— В никакъв случаи няма да повлияя на вашите показания каза Мейсън.

— Все пак, сигурно не трябва да разговарям с вас по тези въпроси.

— Уважавам желанието ви. Всичко е наред и много ви благодаря, мис Фийлд.