— Тогава тоя жълт гъз Маккан е проклет лъжец — решително заяви Линч.
— Остава ни вторият път — смеейки се, каза Стивън.
— А именно? — попита Линч.
— Следната хипотеза… — започна Стивън.
Дълга каруца, натоварена със старо желязо, зави иззад болницата на сър Патрик Дън и последните думи на Стивън се изгубиха сред оглушителния трясък на тракащите тенекии. Линч си запуши ушите и занарежда попържня след попържня, докато каруцата не отмина, сетне рязко се завъртя на токове. Стивън също се обърна и изчака няколко мига да премине раздразнението на спътника му.
— Следната хипотеза — повтори той — предлага втория възможен изход. Един и същ предмет може и да не изглежда красив на всички хора, но всеки, който изпитва възхищение от някакъв красив предмет, непременно намира в него известни удовлетворителни съотношения, тъждествени на самите стадии на естетическото възприятие. Оттук следва, че тези съотношения на сетивното, видими за теб в една форма, а за мен в някоя друга, са необходимо присъщите качества на красотата. А сега можем пак да се върнем при нашия стар приятел свети Тома за още някой драм мъдрост.
Линч се разсмя.
— Безкрайно ме забавлява, че на всяка крачка го цитираш като някое весело закръглено попче — каза той. — Ти на сериозно ли говориш?
— Макалистър — отговори Стивън — би нарекъл моята естетическа теория приложен томизъм. В пределите на този дял от естетическата философия аз изцяло следвам Тома Аквински. Когато обаче навлезем в проблемите на художествения замисъл и творческия процес или художественото зачатие, износване на плода и възпроизводството, тогава ще ми бъде нужна нова терминология и нов личен опит.
— Разбира се — каза Линч. — В края на краищата, независимо от своя изключителен интелект, Тома Аквински си остава едно благо закръглено попче. Но за новия личен опит и новата терминология ще ми разказваш друг път. А сега по-скоро свършвай с първата част.
— Кой знае? — каза Стивън и се усмихна. — Тома сигурно би ме разбрал по-добре от теб. Той самият е бил поет. Написал е един Химн на Велики четвъртък. Започва с думите Pange lingua glo-riosi.338 Казват, че този химн бил най-величественото славословие. Той е сложно построен и съдържа голяма утеха. Много ми харесва. И все пак никой химн не може да се сравни със скръбната тържествена песен от Великия вход — Vexilla Regis339, на Венаций Фортунат.
Линч тихичко и тържествено запя с дълбок басов глас!
— Голяма работа! — със задоволство отбеляза той. — Голяма музика!
Свърнаха по „Лоуър маунт“. На няколко крачки от ъгъла пред тях се спря въздебел младеж с копринено шалче, поздрави ги и попита:
— Чухте ли резултатите от изпитите? Грифин е спукан. Холпин и О’Флин издържаха за вътрешно гражданското. Мунан е пети поред за индийското ведомство. О’Шонъси е четиринадесети. Снощи членовете на братството им дали банкет в магазина на Кларк и всички яли къри.341
Бледото му подпухнало лице излъчваше добродушно ехидство и в края на този поменик от триумфални постижения неговите мънички, плувнали в лой очички и тънък хъхрещ гласец съвсем се изгубиха.
В отговор на въпроса, зададен от Стивън, очичките и гласът отново се показаха на бял свят.
— Да, Маккалъх и аз — каза той. — Маккалъх избра теоретична математика, а аз — естествена история. В програмата има двайсет предмета. Избрах още и ботаника. Нали знаете, че съм член на полевъдното дружество.
Той достопочтено отстъпи на крачка от своите събеседници и положи дебелата си, покрита с вълнена ръкавица ръка върху гърдите, откъдето се изтръгна сподавен хъхрещ смях.
— Следващия път, като се връщаш от полето, не забравяй да ни донесеш малко ряпа и лук — сухо рече Стивън, — да си сготвим яхния.
Дебелият студент снизходително се засмя и каза:
— В нашето дружество членуват само почтени хора. Миналата събота седмина ходихме на излет до Гленмалур.
— Имаше ли женски, Донован? — попита Линч.
Донован отново положи ръка на гърдите си и каза:
— Нашата цел е усвояването на знания.
Сетне бързо добави:
— Чух, че пишеш нещо по естетика.
Стивън направи неопределено отрицателен жест.
— Гьоте и Лесинг — каза Донован — много са писали по тази тема — класицизъм, романтизъм и така нататък. „Лаокоон“ ми се видя много интересен, като го четох. Разбира се, това е чист идеализъм, немска проба, свръхдълбокомислено.
340
(лат.).
341
Магазинът е бил явка на фенианците. Пасажът е иронично насочен спрямо „патриотите“, които празнуват получаването на британски служби в Индия.