Някой здраво го хвана под ръка и гласът на Кранли каза:
— Хайде, тръгнахме.
Двамата мълчаливо се запътиха в южна посока. По едно време Кранли каза:
— Тоя проклет идиот Темпъл! Кълна се в Моисея, ще го убия, разбираш ли, ще го убия!
Но гласът му вече не беше яден и Стивън се запита дали той не мисли за нейния поздрав пред портала.
Свърнаха вляво и пак продължиха мълчешком. След известно време Стивън рече:
— Днес следобед имах много неприятна разправия, Кранли.
— С вашите ли? — попита Кранли.
— С майка ми.
— На религиозна тема ли?
— Да — отвърна Стивън.
Кранли помълча, после попита:
— Колко годишна е майка ти?
— Не е много стара — каза Стивън. — Иска да се причестя за Великден.
— А ти?
— Аз не искам — рече Стивън.
— Защо? — попита Кранли.
— Non serviam — отвърна Стивън.
— Това го е казал и друг — спокойно забеляза Кранли.
— Но сега го казвам аз — избухна Стивън.
Кранли сложи ръка на рамото му и рече:
— Спокойно, мой човек. Ама че си нервозен, дявол да го вземе.
Той се изсмя пресилено, после погледна Стивън съчувствено и сърдечно и добави:
— Знаеш ли, че си много нервозен?
— Предполагам, че знам — отвърна Стивън и също се засмя.
Отчуждени напоследък, сега двамата сякаш изведнъж отново се бяха сближили.
— Ти вярваш ли в причастието? — попита Кранли.
— Не — отвърна Стивън.
— Значи го отричаш.
— Нито вярвам, нито го отричам — отвърна Стивън.
— Много хора, дори вярващи, имат религиозни съмнения, но или ги преодоляват, или чисто и просто не им обръщат внимание — каза Кранли. — Може би съмненията ти са прекалено силни?
— Аз не искам да ги преодолявам — отвърна Стивън.
Смутен за миг, Кранли извади от джоба си една смокиня и тъкмо се готвеше да я лапне, когато Стивън каза:
— Недей, моля ти се. Как разговаряш по тоя въпрос с пълна уста?
Кранли взе да разглежда смокинята под светлината на фенера, до който се бе спрял. После я подуши с всяка ноздра поотделно, отхапа малко парченце, изплю го, захвърли смокинята в канавката и я изпрати с думите:
— Иди си от мене, проклета, в огъня вечний!
Хвана отново Стивън под ръка и двамата продължиха.
— Не те ли е страх, че може да чуеш тия слова в деня на Страшния съд? — каза той.
— А какво ми се предлага в замяна? — попита Стивън. — Вечно блаженство в компанията на нашия декан?
— Не забравяй, той ще се спаси — рече Кранли.
— Е, да — горчиво подхвърли Стивън, — нали е буден, бърз, безчувствен и най-вече изкусен.
— Знаеш ли, любопитно е, че мозъкът ти е до дъно пропит от религията, която казваш, че отричаш — спокойно забеляза Кранли. — Добре, а когато беше в колежа, вярваше ли? Бас държа, че да.
— Да — отвърна Стивън.
— И беше ли щастлив тогава? — меко попита Кранли. — По-щастлив, да речем, отколкото си сега?
— Често пъти да, често не — каза Стивън. — Тогава аз бях друг човек.
— Как така друг човек? Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не бях такъв, какъвто съм сега и какъвто трябваше да стана.
— Не такъв, какъвто си сега и какъвто трябвало да станеш — повтори Кранли. — Ще ти задам още един въпрос. Обичаш ли майка си?
Стивън бавно поклати глава.
— Не разбирам какво означават думите ти — просто рече той.
— Ти никога никого ли не си обичал? — попита Кранли.
— Имаш предвид жени ли?
— Не, не тях — по-хладно каза Кранли. — Питам те, изпитвал ли си някога любов към някого или нещо?
Стивън вървеше до приятеля си, мрачно забил поглед в земята.
— Опитах се да обичам бога — рече той най-сетне. — Сега ми се струва, че не успях. Много е трудно. Миг по миг се мъчех да сливам волята си с волята божия. Понякога ми се удаваше. Може би и сега бих могъл…
Кранли рязко го прекъсна:
— Щастлив ли е бил животът на майка ти?
— Откъде да знам? — отвърна Стивън.
— Колко деца е имала?
— Девет или десет — каза Стивън. — Няколко умряха.370
— А баща ти… — За миг Кранли млъкна, после добави: — Не че искам да се меся в семейните ти работи, но баща ти беше ли, както се казва, заможен човек? Имам предвид, когато си бил малък.
370
Семейството на Джойс е било многолюдно. Според Станислас Джойс децата са били седемнадесет, от които осем умират; според първия биограф на Джойс, X. Горман, Мери Джойс ражда шестнадесет или седемнадесет деца, от които пет умират невръстни.