— Да — отговори Стивън.
— А какъв е бивал? — попита Кранли след малко. Стивън бързо започна да изброява заниманията на баща си:
— Студент медик, гребец, тенор, любител актьор, върл политикан, дребен чифликчия, дребен акционер, пияница, наше момче, вицаджия, нечий секретар, нещо в спиртоварната, бирник, фалирал длъжник, а понастоящем венцехвалител на собственото си минало.371
Кранли се разсмя, стисна още по-здраво ръката на Стивън и каза:
— В спиртоварната е много гот.
— Още нещо да искаш да знаеш? — попита Стивън.
— Сега как сте с парите?
— Като ме гледаш, не личи ли? — рязко каза Стивън.
— Е, значи в златна люлка си бил роден — замислено продължи Кранли.
Той произнесе тия думи високо и натъртено, както често произнасяше технически термини, ако искаше да покаже на слушателя си, че не е напълно убеден в тях.
— Майка ти сигурно много е претеглила — прибави той. — Защо не се помъчиш да й спестиш излишните огорчения, дори ако… Или не искаш?
— Стига да можех — отвърна Стивън. — Нищо нямаше да ми струва.
— Ами че направи го де — каза Кранли. — Направи каквото иска. Нищо няма да ти струва. Не вярваш. Добре, но това е чиста формалност, нищо повече. Така ще я успокоиш.
Той млъкна и тъй като Стивън не отговори, продължи да мълчи. После подзе, сякаш продължаваше да мисли на глас:
— Тоя свят е една воняща купчина тор и всичко в него е несигурно, само не и майчината любов. Майката те ражда на света, а преди това те носи в утробата си. Какво знаеш ти за майчините чувства? Каквито и да са те, поне трябва да са истински. Трябва. Какво са нашите идеи и амбиции? Игра. Идеи! Ами че и тоя блеещ дрислив козел Темпъл също има идеи. Маккан и той има идеи. Всяко магаре на улицата си мисли, че има идеи.
Стивън, който се мъчеше да отгатне какво се крие зад изречените от Кранли думи, подхвърли с престорено безразличие:
— Паскал, ако не се лъжа, толкова се боял от допира на жена, че не позволявал на майка си да го целува.
— Паскал е бил свиня — каза Кранли.
— И Алойзий Гонзага, доколкото си спомням, е мислел като него — продължи Стивън.
— Значи и той е бил свиня — рече Кранли.
— Църквата го има за светец — възрази Стивън.
— Много ми дреме за какъв го имат! — грубо каза Кранли. — За мене той е свиня.
Внимателно обмислил думите си, Стивън продължи:
— По всичко изглежда, че Исус също не е бил особено учтив към майка си пред хората372, но Суарес, йезуитът богослов и испански благородник, го оправдава.
— Минавало ли ти е през ум, че Исус не е бил такъв, за какъвто се е представял? — попита Кранли.
— Първият човек, на когото това е минало през ума, е самият Исус — отвърна Стивън.
— Искам да кажа — продължи Кранли, повишил тон, — минавало ли ти е през ум, че той е бил съзнателен лицемер, варосана гробница, както сам е наричал юдеите, или по-просто казано, мошеник?
— Признавам, никога не ми е идвало наум — отвърна Стивън. — Но много ми е интересно какво целиш: мене да спасиш или себе си да оскотиш?
Той го погледна в лицето и видя, че приятелят му се мъчи да придаде тънка многозначителност на дебелашката си усмивка.
Внезапно Кранли го попита просто и делово:
— Кажи ми истината, много ли те смутиха думите ми?
— Донякъде — рече Стивън.
— А защо те смутиха — продължи Кранли със същия тон, — щом си сигурен, че нашата религия е лъжлива и Исус не е син божи?
— Та аз съвсем не съм сигурен — отвърна Стивън. — Той по̀ прилича на син божи, отколкото на син Мариин.
— Значи затова не искаш да се причестиш? — попита Кранли. — Защото и в това не си сигурен. Защото чувстваш, че хостията може наистина да е тяло и кръв на сина божи, а не обикновена просфора? Защото се боиш, че може и така да е, а?
— Да — тихо отвърна Стивън. — Чувствам това и се боя.
— Ясно — заключи Кранли.
Учуден от тона му, Стивън поднови разговора:
— Аз се боя от много неща: от кучета, коне, пушки, от морето, от гръмотевици, от машини и от тъмни селски пътища.
— Но защо се боиш от едно парченце хляб?
— Струва ми се, че зад нещата, от които се боя, се таи някаква злонамерена сила — отвърна Стивън.
— Следователно ти се боиш, че богът на римокатолическата църква би те погубил и прокълнал, ако кощунствено приемеш причастието? — попита Кранли.
— Богът на римокатолиците би могъл да го стори още сега — отвърна Стивън. — Но аз повече се боя от химическата реакция, която ще настъпи в душата ми от лъжливото преклонение пред един символ, зад който са струпани двайсет века могъщество и почит.
— А би ли извършил това светотатство, ако се намираше в смъртна опасност? — попита Кранли. — Ако живееше, да речем, по време на наказателните закони?373
372
На сватбата в Кана Исус пита майка си: „Какво имаш ти с мене, жено?“ (Йоан, 2, 4); в Марк., 3, 33, когато му съобщават, че вън са майка му и братята му, Исус отговаря: „Коя е майка ми…“ Стивън настойчиво се идентифицира с Христос.
373
Наказателното законодателство е прокарано от Уилям Орански и протестантския парламент в Дъблин в края на XVH в. То става причина цветът на нацията да емигрира: на католиците е забранено да носят оръжие, да проповядват публично, да бъдат на служба в съдопроизводството.