„Свободният е длъжен да се върне към своята изначална игра, към дарбата си да изгражда човешки общности; той трябва да погледне към своето минало, когато бъде усвоен урокът на оцеляването в борбата с Аракис. Единствената задача пред него е да разтвори сърцето си за учението на духовния живот. Световете на Империята, Ландсрада и обединението ПОСИТ(*) не разполагат с нищо, което той трябва да възприеме. Те могат само да опустошат душата му.“
Навсякъде около лейди Джесика, стигнало надалеч в сивокафявото еднообразие на пистата за приземяване, където бе кацнал нейният кораб, поскърцващ и стенещ след спускането си от космоса, се бе разпростряло множеството от хора. Според нея бяха около половин милион, но може би само една трета от тях — поклонници. Стояха в мълчаливо страхопочитание, а вниманието им бе приковано към площадката до изхода на транспортното средство, в неясните очертания на чийто люк се бе прикрила тя със свитата си.
До обяд оставаха два часа, но въздухът над огромната тълпа вече отразяваше просветващия прахоляк като обещание за настъпващата горещина на деня.
Джесика докосна косата си с цвят на мед, прошарена със сребърни нишчици и обрамчваща овалното й лице под качулката на абата, която носеше като света майка.
Разбираше, че външният й вид не отразява нейната най-добра форма след дългото пътуване, както и черният цвят на абата не е достатъчно плътен. Но някога тя бе носила същата тази дреха. Свободните едва ли бяха забравили значението, което имаше широката горна аба. Тя въздъхна. Пътуванията в космоса не й понасяха, а сега бе прибавен и товарът на спомените за другото пътуване от Каладън до Аракис, когато нейният дук бе принуден да поеме това владение, в разрез със собствената си далеч по-прозорлива преценка за събитията.
Твърде бавно, както бе усвоила в „Бин Джезърит“ способността да открива важни, макар и на пръв поглед незначителни подробности, тя огледа морето от хора. Виждаха се сивкавите качулки на влагосъхраняващите костюми, които носеха свободните от вътрешността на пустинята; имаше облечени в бели роби пилигрими, чиито рамене бяха белязани със знака на покаянието; тук-там се забелязваха и богати търговци със светли дрехи без качулки, демонстриращи пренебрежението си към загубата на влага в сухия аракийнски въздух; съвсем накрая беше делегацията на Обществото на правоверните, чиито поклонници, облечени в зелени, плътно закачулени роби, стояха отделно от другите, за да подчертаят светостта на своята група.
Едва когато тя откъсна погледа си от тълпата, сегашната картина придоби известно подобие с онази сцена, която я бе посрещнала някога, за да я поздрави при нейното първо пристигане тук с любимия й дук. Преди колко време е било всичко това? Повече от двайсет години. Не обичаше да мисли за изпълненото с вълнения време. Като че ли то я притискаше отвътре с мъртвото си тегло и годините, през които бе откъсната от планетата, никога не бяха отминавали.
Отново в устата на дракона — помисли Джесика.
Точно тук, в същата тази равнина, нейният син бе отвоювал империята от Шедъм V. Една от безбройните конвулсии на историята бе оставила завинаги отпечатъка на това място в умовете и вярванията на хората.
Тя долови непрестанното суетене на заобиколилата я свита и въздъхна отново. Трябваше да чакат пристигането на Алая, която бе закъсняла. Вече се виждаше как групата й приближава откъм другата страна на огромното множество, надигайки същинска вълна от хора, когато клинът на царската гвардия отваряше нужния коридор.
Джесика още веднъж огледа целия пейзаж. Опипващият й взор отбеляза нови различия. На контролната кула на огромното пространство за приземяване бе добавен балкон за произнасяне на молитви. А далече вляво през равнината се виждаше страховитата грамада от металопласт, която Пол бе вдигнал като своя крепост — неговият „сийч над пясъка“, най-голямата единична конструкция, създадена някога от човешка ръка. Цели градове можеха да бъдат подслонени зад нейните стени и пак щеше да остане свободно пространство. Сега там се намираше най-могъщата управляваща сила на Империята — Обществото на правоверните на Алая, — която тя бе изградила върху тялото на своя брат.