— Всеки ден и всеки миг носят промяната — рече Ганима. — Човек се учи, като постепенно опознава и приема тези мигове.
Фарад’н усети топлината от настойчивото присъствие на мъничката й ръка. Долавяше приливите и отливите на Литовите доводи, макар че Гласът не бе използван нито веднъж. Призивът бе преди всичко към волята и смелостта, а не към мисловните ценности.
— Това ли предлагаш на моите сардукари? — запита той.
— Много повече, братовчеде, много повече. Предлагам Империята на твоите потомци. Предлагам ти мир.
— И какви ще са последствията от твоя мир?
— Неговата противоположност — отвърна Лито със спокоен глас и ясно доловим присмех.
Фарад’н тръсна глава и каза:
— Според мен цената е прекалено висока за воините ми. Ще трябва ли да остана писар и прикрит баща на вашето царствено родословие?
— Задължително.
— А ще използваш ли принуда, за да приема твоето разбиране и средствата ти за постигане на мира?
— Да.
— Всеки ден обаче ще срещаш моята съпротива.
— Именно това очаквам от теб, братовчеде. Затуй и изборът ми се спря на твоята персона. Всичко ще бъде направено по официален път. Ще ти дам ново име. Отсега нататък ще те наричат Нарушаване на Навика, което в нашия език се произнася „Харк ал-Ада“. Хайде, братовчеде, не се прави на глупак. Баба ми добре те е подготвила. Дай ми своите сардукари.
— Дай му ги — като ехо дойде и гласът на Ганима. — Така или иначе, той ще си ги вземе.
Фарад’н долови в тона й страх за самия него. А може би и любов? Но сега не се изискваше разумно решение, а интуитивен скок в неизвестното.
— Вземи ги — каза Фарад’н.
— Нима? — възкликна Лито.
После стана от трона с причудливо гъвкаво движение, което показваше, че с лека ръка поддържа пълен контрол над страховитата сила в себе си. Слезе при Ганима, обърна я внимателно в профил, след това сам се обърна и долепи гърба си към нейния.
— Гледай внимателно, братовчеде Харк ал-Ада. Винаги ще се намираме в това положение. Тъй ще застанем и когато се женим. Гръб до гръб, всеки от нас загледан натам, откъдето може да дойде заплахата за другия, така че да опазим цялото, което винаги сме били.
Отдели се от сестра си, погледна с присмех към Фарад’н и снижи глас:
— Братовчеде, не го забравяй, когато си лице в лице с нея. Спомняй си го, когато й нашепваш любовни слова, изкушен в най-голяма степен от навиците и привичките, с които давам израз на своя мир и доволство. Тогава гърбът ти ще остава незащитен.
Извърна се, слезе по стъпалата към очакващите го придворни, увлече ги след себе си като ято и напусна залата.
Ганима отново хвана ръката на Фарад’н, но погледът й остана прикован в отсрещния край на огромната зала още дълго след като Лито бе излязъл.
— Единият от нас трябваше да приеме нечовешкото страдание — каза тя, — а брат ми винаги е бил по-силният.
Приложение
ЕКОЛОГИЯТА НА ДЮН (откъс)
„Преди неизбежната критична точка свободата в дадено ограничено пространство намалява с нарастването на броя на неговите обитатели. Това важи с еднаква сила както за газовите молекули в плътно затворена колба, така и за човешките същества в смаления обхват на екологичната система на една планета. За хората обаче въпросът е не колко от тях могат да оцелеят в екосистемата, а какъв живот е възможен за онези, които останат живи.“
За новодошлия обичайното впечатление от Аракис е отчайващата картина на голо и безплодно пространство. Чужденецът не може да се сети за нещо, което би могло да расте и живее в откритата и неплодоносна пустош, която никога не е раждала, а и не се очаква да го стори.
Пардот Кайнс видя планетата като математичен израз на енергийна машина, задвижвана от своето слънце. Тя трябваше да се префасонира, за да може чрез новата си форма да задоволява човешките потребности. Неговата мисъл се насочи веднага към свободните — популация от хора, които бяха в непрестанно движение. Какво предизвикателство бе тяхното съществуване! В какъв инструмент биха могли да се превърнат! Свободните представляваха геоложка и екологична сила с почти неограничен потенциал.
Пардот Кайнс беше искрен и категоричен човек в много отношения. Налагаше се да бъдат преодолени ограниченията, наложени от харконите? Чудесно! Тогава ще трябва да се ожени за някоя от свободните. Когато тя го дари със син — Лайът-Кайнс в случая, започва с него и с останалите деца, като ги ограмотява в началата на екологичната култура. После създава нов език със специфична символика, който въоръжава техния ум за контрол върху заобикалящата ги среда, климата и продължителността на сезоните, за да може накрая да бъде осъществен пробив в представата за действието на природните сили, откъдето пък остава само една крачка до смайващото осъзнаване на порядъка.