Стаята беше малка, с лека миризма на озон, осветена от смътното сияние на светоглобуси и металносиньото лъчение на единствения мониторен екран. Екранът бе широк около метър, а височината му — само две трети от широчината. На него се виждаше някаква безплодна камениста долина, където два Лаза тигри се хранеха с кървавите останки от наскоро убита жертва. На склона зад тигрите можеше да се забележи строен мъж във всекидневната униформа на сардукар, с отличителни знаци на левенбрех на яката. На гърдите му се виждаше табло за сервоуправление.
Пред екрана бе поставен ергономичен стол по очертанията на тялото, зает от жена със светла коса и неопределена възраст. Лицето й бе сърцевидно, а деликатните й ръце се бяха впили в страничните дръжки на стола, докато наблюдаваше. Нейната фигура бе прикрита от широко набран пеньоар, гарниран с позлата. На крачка вдясно бе застанал мъж с вид на коравосърдечен човек, облечен в брокатената и с бронзов цвят униформа на башар-адютант от старите имперски сардукари. Сивеещата му коса бе ниско остригана около правилните черти на лицето с безизразен поглед.
Жената се окашля и каза:
— Тйеканик, всичко стана, както ти бе предвидил.
— Несъмнено, принцесо — отговори с дрезгав глас башар-адютантът.
Тя се усмихна на напрежението в гласа му и попита:
— Кажи ми, Тйеканик, ще хареса ли синът ми как звучи титлата император Фарад’н?
— Принцесо, титлата му подхожда.
— Питах за друго.
— Може и да не одобри някои от нещата, сторени за придобиването на тази, хм, титла.
Тя се обърна и погледна нагоре към него с думите:
— Освен това ти беше добър служител на моя баща. Не си виновен, че той отстъпи трона на атреидите. Сигурно е, че трябва да чувстваш болката от тази загуба толкова силно, колкото…
— Принцеса Венсика има ли някакво специално поръчение за мен? — попита Тйеканик.
Гласът му, неизменно бе дрезгав, но сега в него се долови и остра нотка.
— Имаш лошия навик да ме прекъсваш — отбеляза тя.
Този път той се усмихна, при което плътно подредените му зъби светнаха срещу екрана.
— Понякога ми напомняте за баща си — каза Тйеканик. — Винаги започваше с увъртания, преди да дойде молбата за изпълнение на някаква… деликатна задача.
Тя отдръпна погледа си, за да прикрие обхваналия я гняв, и запита:
— Наистина ли смяташ, че онези Лаза тигри ще поставят моя син на трона?
— Нищо чудно, принцесо. Не можете да не се съгласите, че потомството на Пол Атреидски представлява само две сочни хапки за ония зверове. А след като близнаците вече ги няма… — той сви рамене.
— … внукът на Шедъм V е логичният наследник — довърши тя. — При условие, че съумеем да преодолеем възраженията на свободните, Ландсрада и ПОСИТ, без да споменавам оцелелите атреиди, които…
— Джавид ме уверява, че неговите хора могат да се справят съвсем лесно с Алая. За мен лейди Джесика не е сред атреидите. Има ли някой друг?
— Ландсрадът и ПОСИТ ще бъдат там, където е печалбата — каза тя, — но какво ще кажеш за свободните?
— Ще ги издавим в собствения им култ към Муад’Диб.
— По-лесно е да се рече, отколкото да се извърши, драги ми Тйеканик.
— Разбирам — кимна той. — Връщаме се към стария спор.
— Династията Корино(*) е правила и по-лоши неща, за да се добере до властта — каза принцесата.
— Но да приемем религията на този… махди!
— Моят син те уважава — напомни тя.
— Принцесо, копнея за деня, когато родът Корино ще си върне отново полагащата му се власт. Така е и с всеки друг от сардукарите тук, на Салуса. Но ако вие…
— Тйеканик! Това е планетата Салуса Секундус. Не се изкушавай от предразполагащия към мързел начин на живот, който заля нашата Империя. Цялото име, пълната титла — нужно е внимание към всяка подробност. Тези атрибути ще заровят силата на атреидите в пясъка на Аракис. Всяка подробност, Тйеканик!
Той разбираше какво цели събеседничката му с тази атака. Това бе част от ловкостта и хитрината, на която я бе научила нейната сестра Ирулан. Внезапно долови как губи почва под краката си.
— Чуваш ли ме, Тйеканик?
— Чувам, принцесо.