Выбрать главу

— Искам да приемеш религията на Муад’Диб — каза тя.

— Бих влязъл в огъня за вас, но това…

— Това е заповед, Тйеканик!

Той преглътна и се взря в екрана. Лаза тигрите бяха привършили с храненето и сега лежаха на пясъка, заети с почистване на дългите си зъби.

— Заповед, Тйеканик… разбираш ли?

— Чувам и изпълнявам, принцесо.

Но тонът на гласа му остана непроменен. Тя въздъхна:

— О, ако бе жив баща ми…

— Да, принцесо.

— Не ме подигравай, Тйеканик. Знам колко отвратително се чувстваш. Но ако ти дадеш пример…

— Принцесо, той може и да не го последва.

— Ще го последва.

Тя посочи към екрана и продължи:

— Струва ми се, че онзи левенбрех би могъл да създаде затруднения.

— Какви затруднения? Не разбирам.

— Кой знае за това с тигрите?

— Левенбрехът, който е техен дресьор…, един пилот от транспортиращото средство, вие и, разбира се… — Той се тупна в гърдите.

— А клиентите?

— Те не знаят нищо. От какво се страхувате, принцесо?

— Синът ми е достатъчно схватлив и чувствителен.

— Един сардукар никога не разкрива своите тайни — каза Тйеканик.

— Както и мъртвецът.

Тя се пресегна и натисна червения бутон под светещия екран.

Лаза тигрите вдигнаха главите си. Изправиха се и погледнаха нагоре към левенбреха. После с еднакви движения се обърнаха и се закатериха по хълма.

Все още спокоен, левенбрехът натисна някакъв бутон, на командното си табло. Движенията му бяха уверени, но тъй като котките не спряха своя бяг, внезапно го обзе паника, докато продължаваше да натиска копчето с всичка сила. По лицето му се четеше пълно стъписване, а ръката му посегна към бойния нож на кръста. Това движение обаче явно бе закъсняло твърде много. Сякаш загребваше въздуха, една лапа го удари в гръдния кош и той полетя към каменистата почва. Още при падането му другият тигър го захапа за врата и го разтърси. Гръбначният стълб бе счупен.

— Внимание към всяка подробност — повтори принцесата. Тя се обърна и настръхна, като видя как Тйеканик измъкна ножа си. Но той й го подаде с дръжката напред.

— Може би бихте искали да си послужите с него, за да се погрижите за още една подробност — каза мъжът.

— Върни го обратно в канията и не се прави на глупак! — Разбесня се тя. — Тйеканик, понякога ме караш да…

— Принцесо, този човек го биваше много. Беше един от моите най-добри.

— Един от моите най-добри — поправи го тя.

Другият пое дълбоко дъх и запита, докато прибираше ножа:

— А моят пилот?

— Ще го приемем като нещастен случай — рече принцесата. — Предупреди го да си отваря очите на четири, когато връща тигрите. И, разбира се, след като предаде нашите любимци на хората на Джавид…

После отново погледна към неговия нож.

— Това заповед ли е, принцесо?

— Да.

— А аз дали ще трябва да се пробода сам или вие ще поемете грижата за тази, хммм, подробност?

— Тйеканик, ако не бях напълно сигурна, че ти би паднал върху ножа си по моя заповед, нямаше да се намираш до мен с оръжие в ръка.

Той отново преглътна, загледан в екрана. Тигрите се хранеха. Тя не погледна към тях, а продължи да го фиксира втренчено, докато изричаше:

— Освен това, ще кажеш на нашите клиенти никога вече да не водят двойки деца, които отговарят на описанието.

— Както наредите, принцесо.

— Тйеканик, остави този тон, когато разговаряш с мен.

— Тъй вярно, принцесо.

Тя плътно стисна устни, преди да попита:

— Още колко костюма останаха?

— Шест комплекта горни дрехи с влагосъхраняващи костюми и обувки за пясък, всички с опознавателните знаци на атреидите.

— Тъканта им богата ли е като на тази двойка? — тя кимна към екрана.

— Подходяща е за царски особи, принцесо.

— Пълно внимание към подробностите — напомни отново тя. — Облеклото ще бъде изпратено на Аракис за нашите царствени братовчеди. Разбираш ли, Тйеканик, че то ще бъде дар от моя син?

— Напълно, принцесо.

— Кажи му да напише подходящо съпроводително писмо. Трябва изрично да спомене, че изпраща своя дребен подарък в знак на привързаност към рода на атреидите. Нещо подобно.

— А по какъв случай?

— Рожден ден или някакъв друг празник, Тйеканик. Оставам на, теб да решиш. Аз ти вярвам, приятелю.

Мъжът я погледна, без да каже нищо. Лицето й се сгърчи, преди тя да добави:

— Не може да не го знаеш. Кому да се доверя след смъртта на моя съпруг?

Той сви рамене с мисълта, колко ревностно тя подражава на паяка. В никакъв случай не биваше да влиза в интимни отношения с нея, в каквито подозираше своя левенбрех.

— Тйеканик — рече тя, — има още една подробност.

— Слушам, принцесо.