— Лито и аз следихме внимателно събитията. Не можехме да ги предотвратим, въпреки че обсъждахме различни варианти.
— Сигурна ли си, че брат ти е защитен от подобна беда?
— Напълно.
Спокойната увереност на нейното твърдение бе повече от убедителна. Джесика почувства, че я приема напълно. И запита:
— Как успяхте да се предпазите?
Ганима обясни начина, с помощта на който двамата с Лито бяха съумели да избягват транса, предизвикан от подправката — разликата бе дошла от твърде честото прибягване на Алая към нея. Сетне продължи с разказа за неговите съновидения и плановете, които бяха обсъждали, включително и този за Джакуруту.
Джесика кимна в знак на съгласие и рече:
— Алая все пак е атреидка, а това води до големи усложнения.
Ганима замълча, след като внезапно бе схванала, че Джесика продължава да тъгува за своя дук, сякаш той бе умрял едва вчера, и че ще тачи името и паметта му независимо от всякакви заплахи. Спомените от личния живот на дука заляха съзнанието на Ганима, като едновременно потвърдиха нейното заключение и го направиха по-приемливо благодарение на разбирането.
— А сега — продължи с рязък глас Джесика, — как стоят нещата с този Проповедник? Вчера до мен стигнаха обезпокоителни сведения.
Ганима сви рамене, преди да започне:
— Би могъл да е…
— Пол?
— Да, макар че лично не сме го видели.
— Джавид се надсмива над подобни слухове — рече Джесика.
Ганима се поколеба, преди да попита:
— Вярваш ли на този Джавид?
Ледена усмивка се появи на устните на баба й едновременно с думите:
— Не повече от теб.
— Според Лито той се присмива там, където не трябва — поясни Ганима.
— Да не говорим повече за смеховете на Джавид — отсече Джесика. — Все пак приемаш ли сериозно мнението, че моят син е все още жив и се е завърнал в този вид?
— Приемам го за възможно. И Лито…
Ганима изведнъж почувства сухота в устата си, като си спомни за страховете, свили сърцето й. Преодоля ги с усилие и продължи да разказва за други откровения от прорицателските сънища на брат си. Джесика кимаше с глава тъй, сякаш думите я удряха.
— Лито настоява, че трябва да намери този Проповедник, за да се увери лично — вметна Ганима.
— Да… Разбира се. В никакъв случай не биваше да си тръгвам оттук. Постъпих страхливо.
— Защо се обвиняваш? Ти стигна до самия предел. Знам го. Знае го и Лито. Дори Алая сигурно си дава сметка за това.
Джесика постави ръка на гърлото си и леко го разтри, преди да изрече:
— Да, проблемът, носещ името на Алая.
— Тя оказва странна притегателна сила върху Лито — поде Ганима. — Ето защо поисках да се срещнем сами. Той е съгласен, че нейният случай е безнадежден, но още търси начини да я разбере. Има и друго, което е твърде обезпокоително. Когато започна да говоря за нея, брат ми се унася и заспива. Той…
— Да не би да му дава упойващи средства?
— Не, в никакъв случай — рязко тръсна глава Ганима и добави:
— Но е странно съпричастен. А в съня си… често споменава Джакуруту.
— Отново същото! — възкликна Джесика, като си припомни доклада на Гърни за съзаклятниците, заловени на космодрума.
— Понякога се страхувам, че Алая иска Лито да търси и намери Джакуруту — рече Ганима. — Винаги съм го приемала за легенда. И ти, нали?
Джесика потръпна с думите:
— Ужасна история. Ужасна.
— Какво трябва да сторим? — попита Ганима. — Боя се от преравянето на моите спомени в паметта на всичките животи…
— Гани! Твърдо те съветвам да не го правиш. Не бива да рискуваш…
— То може да се случи дори ако не поема този риск. Откъде знаеш какво точно е станало с Алая?
— Не! Трябва да ти се спести подобно… овладяване.
Тя процеди думата през зъби и продължи:
— Значи… Джакуруту, така ли? Изпратих Гърни да намери това място, ако то съществува.
— Но как би могъл той... О, разбира се — контрабандистите.
Джесика се улови как млъква при поредното доказателство за съгласуваните действия на ума на Ганима и това, което трябваше да бъде вътрешно осезание на останалите в нея. Също и на мен! Колко необикновено е наистина, помисли Джесика, че тази млада плът може да носи всички спомени на преживяното от Пол, поне до мига, в който семенната му течност се бе отклонила от собственото си минало. Това беше същинско нахлуване в интимния свят на душата, срещу което се противеше нещо прастаро в самата нея. В същия миг тя усети как отвсякъде я обвива абсолютно непоколебимата присъда на „Бин Джезърит“: абоминация! Но в това дете имаше и нещо ласкаво и топло, някаква силна готовност да се пожертва за своя брат, която не можеше да бъде пренебрегвана. Ние сме един живот, който протяга ръка към мрачното бъдеще — помисли Джесика. — Ние сме една кръв. Подготвяше се да приеме събитията, приведени в движение от самата нея и Гърни Халик. Лито трябваше да бъде отделен от сестра си и обучен така, както настояваше Сестринството.