Една фаланга от кралската гвардия разкъсала обръча на орките и Тургон с меч в ръка си пробил път до своя брат. И разказват, че радостна била насред жестоката битка срещата между Тургон и Хурин, който стоял неотстъпно до Фингон. За известно време силите на Ангбанд били отблъснати и Фингон започнал отстъплението отново. Ала след като разбил Маедрос на изток, Моргот вече разполагал със свободна могъща войска и преди Фингон и Тургон да се доберат до закрилата на хълмовете, против тях връхлетяла вража сила, три пъти по-многобройна от бойците, що им оставали. Дошъл бил самият Готмог, върховен военачалник на Ангбанд. Като черен клин се забил той между елфическите отряди около крал Фингон и отблъснал Тургон и Хурин към Серехското мочурище. После се нахвърлил срещу Фингон. Зловеща била тая битка. Накрая Фингон останал сам сред телата на мъртвата си гвардия и храбро се сражавал с Готмог чак докато един Балрог го обвил изотзад с огнения си бич. Тогава Готмог го съсякъл с черния си топор и бял пламък избухнал над разцепения шлем на Фингон. Тъй паднал Върховният крал на всички Нолдори; и враговете го смазали в праха с боздуганите си, а синьо-сребристото му знаме стъпкали в локвата от кръвта му.
Сражението било загубено; ала Хурин, Хуор и последните оцелели от Хадоровия род все още стояли неотстъпно до Тургон Гондолински и пълчищата на Моргот не успявали да превземат Сирионския проход. Тогава Хурин рекъл на Тургон:
— Бягай, господарю, додето още е време! Защото ти си последен от Финголфиновия род и в теб се таи сетната надежда на Елдарите. Докато съществува Гондолин, Моргот не ще се отърве от страха в сърцето си.
— Вече не ще се съхрани дълго тайната на Гондолин, а бъде ли открит, той е обречен да падне — отвърнал Тургон.
Хуор обаче се намесил:
— И все пак, ако Гондолин устои само още малко, от твоя род ще разцъфти надежда за елфи и хора. Това ще ти кажа, господарю, защото го виждам с очите на обречения: макар че тук се разделяме завинаги и повече не ще зърна белите стени на твоя град, от теб и от мен ще се роди нова звезда. Сбогом!
А Маеглин, сестриният син на Тургон, който стоял наблизо, чул тия слова и вече не ги забравил.
Послушал Тургон съвета на Хурин и Хуор и заповядал на войската си да се оттегли през Сирионския проход; а двамата му военачалници Ектелион и Глорфиндел охранявали фланговете отдясно и отляво, тъй че нито един враг не успял да се промъкне покрай тях, понеже единственият път из онази област бил тесен и минавал по западния бряг на все по-широката река Сирион. Людете от Дор-ломин останали последни да отбраняват отстъплението, както сами пожелали Хурин и Хуор; защото дълбоко в сърцата си те не искали да напуснат Северните земи и след като не можели да отвоюват домовете си, решили да се сражават докрай. Тъй Тургон си пробил с бой път на юг, докато достигнал отвъд охраняваните позиции на Хурин и Хуор, слязъл покрай Сирион и се спасил; сетне изчезнал сред планините, където взорът на Моргот не можел да го открие. А двамата братя свикали около себе си последните храбри люде от Хадоровия род и крачка по крачка се оттеглили отвъд Серехското мочурище, додето преминали потока Ривил. Там спрели и повече не отстъпили.
Тогава всички пълчища на Ангбанд налетели бясно насреща им, запълнили потока със собствените си трупове и минали по тях, та обкръжили последните бойци от Хитлум, както прииждащ прилив сключва обръч около гранитна скала. Когато слънцето клоняло към залез и сенките на Еред Ветрин притъмнявали, Хуор рухнал с отровна стрела в окото и всички доблестни мъже от Хадоровия род паднали мъртви около него; а орките отсекли главите им и под кървавите лъчи на залеза ги струпали на грамада като безценна плячка.
Последен от всички останал Хурин. Като видял, че е сам, той захвърлил щита, грабнал секирата на един орк-пълководец и я размахал с две ръце; и в песните се разказва, че секирата му димяла и тлеела от черната кръв на троловете около Готмог, а подир всеки посечен враг Хурин надавал вик:
— Ауре ентулува! Пак ще настане ден!
Седемдесет пъти извикал; ала накрая го заловили жив, както бил повелил Моргот, който искал да го накаже с по-люта участ от гибелта. Затуй орките сграбчвали Хурин с ръце, що продължавали да го стискат дори и отсечени; а на мястото на убитите идвали нови и нови, докато го затрупали под телата си. Тогава Готмог оковал пленника и със злобни насмешки го помъкнал към Ангбанд.