Децата на Хурин

Когато броди из гората Ветроклин, носейки на ръце Мери и Пипин, Дървобрад им пее за местата, които е познавал в далечни времена, и за дърветата, расли там:

Сред върбов лъг в Тасаринан напролет крачех аз.
Ах, как ухае пролетта сред Нан-тасарион!
И казах, че е добро.
А лете бродех из брестака на Осирианд.
Ах, как блести и пее лятото край Седемте реки
на Осир!
И помислих, че е по-добро.
При буковете в Нелдорет наесен стигнах аз.
Ах, как горят червени и златисти и как въздишат
листи наесен в Таур-на-нелдор!
Надхвърляше мечтите ми това.
На платото Дортонион, сред борови гори през
зимата качих се.
Ах, вятърът как пее, как бели са и черни
клонаците
през зимата над Ород-на-Тон?
И с песен се надигна гласът ми из небето.
А днес под морските вълни са всички тез страни
и крача аз из Амбарона, Тауреморна и Алдаломе,
из родния си Ветроклин,
где корените са тъй дълги.
А трупат се години, по-гъсти от листата
в Тауреморналоме.

Паметта на Дървобрад, „Ент земероден, стар като гранита“, е наистина дълга. Той си спомня горите в необятната страна Белерианд, унищожена от катаклизмите на Великата битка в края на Древните дни. Великото море нахлува в нея и залива всички земи западно от Сините планини, наричани Еред Луин и Еред Линдон; затова картата към „Силмарилион“ свършва на изток с тази планинска верига, а картата към „Властелинът на пръстените“ започва на запад от нея; и земите отвъд планините, наречени на тази карта Форлиндон и Харлиндон (Северен Линдон и Южен Линдон), са единственото останало през Третата епоха от онази страна, наричана Осирианд, Земя на Седемте реки или Линдон, из чиито брястови гори някога е бродил Дървобрад.

Бродил е и сред огромните борове на платото Дортонион („Земя на боровете“), наречено по-късно Таур-ну-Фуин, „Гора под нощта“, когато Моргот го превърнал в „област на ужас и мрачна магия, на скиталчество и отчаяние“; и е стигал до Нелдорет, северната гора на Дориат, царството на Тингол.

Именно в Белерианд и земите на север се разиграва страшната участ на Турин; и наистина, както Дортонион, така и Дориат, където е бродил Дървобрад, играят съдбовна роля в живота му. Той е роден в свят на войни, макар да е бил още дете, когато се води последната и най-страшна битка от войните в Белерианд. Едно съвсем кратко описание как се е стигнало до това би отговорило на въпросите, които могат да възникнат, и ще осветли някои мимоходом споменати подробности в хода на действието.

Изглежда, че откъм север границите на Белерианд са били очертани от Еред Ветрин, Планините на Сянката, отвъд които лежала страната на Хурин — Дор-ломин, част от Хитлум; на изток Белерианд се простирал до подножието на Сините планини. Още по-далече на изток имало земи, които почти не се упоменават в историята на Древните дни; но народите в тази история са дошли от изтока през проходите в Сините планини.

Елфите се появили на бял свят в далечния изток, край едно езеро, наречено Куивиенен, Вода на Пробудата; и оттам Валарите ги призовали да напуснат Средната земя и през Великото море да стигнат до „Блаженото царство“ Аман в запада на света, земята на Боговете. Онези, които приели призива, били поведени на дълъг поход от Куивиенен през Средната земя; водел ги Ороме Ловеца и те се наричат Елдари, Елфи от Великото пътешествие, Върховни елфи — за разлика от онези, които отхвърлили призива и избрали Средната земя за своя родина и своя съдба. Те са „по-дребните елфи“, наричани Авари, тоест Нежелаещи.

Но макар и да прекосили Сините планини, не всички Елдари заминали отвъд Морето; онези, които останали в Белерианд, се наричат Синдари, Сиви елфи. Техен върховен крал бил Тингол (което означава Сивоплащ), който властвал от Менегрот, Хилядата пещери в Дориат. И не всички Елдари, които пресекли Великото море, останали в страната на Валарите; едни от най-великите сред тях, наречени Нолдори (Владетели на премъдростите), се завърнали в Средната земя и поради туй ги наричат още Изгнаници. Начело на техния бунт срещу Валарите стоял Феанор, първородният син на Финве, който повел похода на Нолдорите от Куивиенен, ала вече бил мъртъв. Това повратно събитие в историята на елфите е описано накратко от баща ми в приложение А към „Властелинът на пръстените“:

Феанор бил най-великият сред Елдарите в изкуствата и познанията, ала и най-гордият и най-своеволният. Той изваял Трите Скъпоценни камъка — Силмарилите, и ги изпълнил със сиянието на Двете дървета — Телперион и Лаурелин, що давали светлина на земята на Валарите. Скъпоценните камъни били възжелани от Моргот Врага, който ги откраднал и — след като погубил дърветата, ги взел в Средната земя и ги пазел в голямата си крепост Тангородрим (планините над Ангбанд). Пряко волята на Валарите, Феанор напуснал Блаженото Кралство и отишъл в изгнание в Средната земя, водейки със себе си голяма част от своя народ. Че в гордостта си възнамерявал силом да си върне Камъните от Моргот. Последвала безнадеждната война на Елдарите и Едаините срещу Тангородрим, в която накрая те били напълно разбити.