От „Турин в Дориат“ новият текст е значително променен спрямо онзи от „Недовършени предания“. Има редица ръкописи, много от тях в съвсем груба форма, свързани с едни и същи повествователни елементи в различна степен на развитие, и в подобен случай очевидно е възможно да се възприемат различни възгледи относно подхода към оригиналния материал. Стигнах до мисълта, че при съставянето на текста за „Недовършени предания“ съм си позволил по-голяма редакторска волност, отколкото е било необходимо. В настоящата книга преразгледах оригиналните ръкописи и възстанових текста, като на много (най-често незначителни) места върнах оригиналите думи, вмъкнах изречения или кратки откъси, които не трябваше да бъдат съкращавани, и направих нов избор между оригиналните текстове.
Що се отнася до структурата на повествованието през онзи период от живота на Турин след бягството му от Дориат до разбойническото леговище на Амон Руд, баща ми имаше замисъл за някои повествователни „елементи“: кралският съд срещу Турин; даровете на Тингол и Мелиан за Белег; жестокостта на разбойниците към Белег в отсъствието на Турин; срещите на Турин и Белег. Той разместваше тези „елементи“ един спрямо друг и вмъкваше откъси от диалози в различен контекст; но му беше трудно да ги съчетае в улегнал „сюжет“ — „да открие какво се е случило всъщност“. Но сега, след дълги допълнителни проучвания, ми се струва ясно, че баща ми е постигнал задоволителна структура и последователност за тази част от историята, преди да я изостави; и че онова силно съкратено повествование, което съставих за публикувания „Силмарилион“, съвпада със замисъла му — с едно изключение.
В „Недовършени предания“ има трети пропуск в повествованието — историята прекъсва, когато Белег, след като най-сетне е открил Турин сред разбойниците, не успява да го убеди да се завърне в Дориат, и продължава едва при срещата на разбойниците с Калпавите джуджета. За попълване на празнината тук отново се обърнах към „Силмарилион“, като отбелязах, че в историята следва сбогуването на Белег с Турин и завръщането му в Менегрот, „където получава меча Англахел от Тингол и лембас от Мелиан“. Но всъщност може да се докаже, че баща ми е отхвърлил това; защото „всъщност се е случило“ друго — Тингол е дал Англахел на Белег след съда срещу Турин, когато Белег за пръв път тръгнал да го търси. Затова и в настоящия текст даването на меча става в онзи момент и не се споменава за лембас. В по-късния епизод, когато Белег се завръща в Менегрот след намирането на Турин, естествено в новия текст не става дума за Англахел, а само за дара на Мелиан.
Тук е мястото да отбележа, че изключих от новия текст два пасажа, които бях включил в „Недовършени предания“, но изглеждат изкуствено вмъкнати в разказа: това са историята как Драконовият шлем попаднал у Хадор от Дор-ломин и произходът на Саерос. Между другото, след задълбоченото запознаване с ръкописите останах с впечатление, че баща ми е отхвърлил името Саерос и го е заменил с Оргол, което по „лингвистична случайност“ съвпада със староанглийската дума orgol, orgel — „гордост“. Но вече ми се струва твърде късно за подобна замяна.
Главният пропуск на повествованието от „Недовършени предания“ е запълнен в новия текст от края на главата „За джуджето Мим“ през следващите глави „Земята на Лъка и Шлема“, „Смъртта на Белег“ и „Турин в Нарготронд“ до „Падането на Нарготронд“.
В тази част от „Сагата за Турин“ съществува сложна взаимовръзка между оригиналните ръкописи, историята, както е разказана в „Силмарилион“, откъслечните епизоди от приложенията в „Недовършени предания“ и новия текст в тази книга. Винаги съм предполагал, че баща ми е имал намерение подир време, след като създаде удовлетворителен вариант на „големия разказ“ за Турин, да извлече от него много по-кратка форма, така да се каже в стил „Силмарилион“. Но, разбира се, това не се случи; затова след повече от трийсет години аз се заех със странната задача да се опитам да имитирам онова, което той не е сторил — да напиша за „Силмарилион“ версия на най-късния вариант на историята, но като я извлека от смесения материал на „дългата версия“, тоест Нарн. Това е глава 21 от публикувания „Силмарилион“.