— И за вас има какво да правите, драги Паганел — отговори Гленарван.
— Какво именно?
— Това, което правим ние!
В това време „Дънкан“ следваше с необикновена бързина пътя на Веспучи и Магелан. На 15 септември той пресече Тропика на Козирога и взе курс по посока на прочутия пролив. На няколко пъти се показаха на хоризонта като едва забележима линия ниските брегове на Патагония. Разстоянието до тях беше повече от десет мили и прочутият Паганелов далекоглед позволи на учения да добие само смътна представа за тия американски брегове.
На 25 септември „Дънкан“ се намираше на ширината на Магелановия пролив и навлезе в него без колебание. Параходите, които отиват в Тихия океан, предпочитат обикновено този път. Точната дължина на пролива е само триста седемдесет и шест мили. В него корабите с по-голям тонаж намират навсякъде дълбочина, дори и покрай самите му брегове, удобно дъно за пускане котва, множество сладководни извори, богати с риба реки, пълни с дивеч гори, на двадесет места леснодостъпни и сигурни котвени стоянки и въобще хиляди удобства, които липсват на пролива Лемер и на страшните скали на нос Хорн, дето вилнеят непрекъснато бури и урагани.
През първите часове на пътуването, т.е. по протежение на шестдесет до осемдесет мили, до нос Грегьри, бреговете са ниски и песъчливи. Жак Паганел не искаше да изтърве нито една гледка, нито една подробност на пролива. Преминаването щеше да трае само тридесет и шест часа и тая подвижна панорама на двата бряга, облени от вълшебната светлина на южното слънце, заслужаваше ученият да й се полюбува. По северното крайбрежие не се показа никакъв човек, само няколко нещастни фуегийци се лутаха по голите скали на Огнена земя25. Паганел съжаляваше и дори много се разсърди, че не вижда патагонци, нещо, което развесели спътниците му.
— Патагония без патагонци — казваше той, — това не е вече Патагония.
— Имайте търпение, почитаеми географе — отговори Гленарван, — ще видим и патагонци.
— Не съм уверен в това.
— Но те съществуват — каза леди Елена.
— Много се съмнявам, госпожо, защото не ги виждам.
— Но все пак името патагонец, което на испански значи „големи крака“, не е дадено на въображаеми същества.
— О, името нищо не значи! — отговори Паганел, който упорствуваше само за да оживи спора. — Всъщност истината е, че никой не знае как се наричат!
— Възможно ли е това! — учуди се Гленарван. — Вие знаехте ли това, майоре?
— Не — отговори Мак Набс, — и не бих дал нито една шотландска лира, за да го науча.
— Все пак ще го научите, безразлични майоре! — продължи Паганел. — Ако Магелан е назовал туземците на тази страна „патагонци“, фуегийците ги наричат „тиремени“, чилийците — „каукалу“, карменските колонисти — „теуелчи“, арауканците — „уиличи“, Бугенвил ги нарича „чауа“, Фокнър — „теуелити“! Те самите се наричат с общото наименование „инаки“! Питам ви: какво може да разбере човек от всичко това и може ли народ с толкова много имена да съществува!
— Това е вече аргумент! — отговори леди Елена.
— Така да бъде — каза лорд Гленарван. — Но мисля, нашият приятел Паганел ще признае, че ако има съмнение за името на патагонците, то поне знаем със сигурност какъв е техният ръст.
— Никога няма да се съглася с подобна небивалица — отговори Паганел.
— Те са високи на ръст — каза Гленарван.
— Не знам.
— Дребни ли са? — запита леди Елена.
— Никой не може да го потвърди.
— Тогава имат среден ръст! — каза Макс Набс, за да помири всички.
— И това не знам.
— Това е вече прекалено — извика Гленарван. — Пътешествениците, които са ги видели…
— Пътешествениците, които са ги видели — отговори географът, — не са на едно мнение. Магелан казва, че главата му стигала едва до пояса им!
— Тогава?
— Да, но Дрейк твърди, че англичаните са по-високи и от най-високия патагонец.
— О, англичаните, възможно е — отвърна с презрение майорът. — Но в сравнение с шотландците!
— Кавъндиш уверява, че са едри и здрави — поде Паганел. — За Хоукинз те са великани. Лемер и Шутен им дават единадесет стъпки височина.
— Отлично. Ето хора, на които може да се вярва — каза Гленарван.
— Да, както може да се вярна и на Ууд, Нарборо и Фокнър, за които патагонците имат среден ръст. Вярно е, че Байрон, Ла Жироде, Бугенвил, Уолис и Картере твърдят, че патагонците са високи шест стъпки и шест цола26, но според д’Орбини — ученият, който познава най-добре тия страни, техният ръст не надвишава пет стъпки и четири цола.
25
Островната група Огнена земя, наричана още Магеланов архипелаг, ограничава от юг Магелановия пролив. Жителите на островите се наричат фуегийци. Б. пр.