Паганел и Гленарван щяха да останат още дълго време да съзерцават тази величествена борба между земния огън и огъня на небето. Случайните дървари се бяха превърнали в художници. Но Уйлсън, не по-малко възторжен от тях, ги върна към действителността. Наистина дърва нямаше, но за щастие скалите бяха покрити с тънки сухи лишеи. Набраха голямо количество, а също и едно растение, наречено „лярета“, чиито корени можеха да горят задоволително. Когато ценното гориво бе донесено в казучата, натрупаха го в огнището. Трудно бе да запалят огъня, а още по-трудно да го поддържат. Силно разреденият въздух не съдържаше достатъчно кислород, необходим за горенето. Поне така обясни майорът.
— В замяна на това — добави той — водата няма да има нужда от сто градуса, за да заври. Тия, които обичат кафе, направено с вода, завряла при сто градуса, няма да имат това удоволствие, защото на тази височина водата завира при по-малко от деветдесет градуса42.
Мак Набс не се лъжеше и когато водата завря в чайника, потопеният в нея термометър показваше осемдесет и седем градуса. Всички пиха с наслада по няколко глътки горещо кафе. Сушеното месо обаче им се стори малко безвкусно, нещо, което предизвика у Паганел едно колкото разумно, толкова и безполезно разсъждение.
— Дявол да го вземе — каза той, — трябва да призная, че парче печено месо от лама не е за пренебрегване! Казват, че това животно замествало и говеждото, и овцата, но много бих искал да зная дали и от хранителна гледна точка.
— Как? — рече майорът. — Не сте ли доволен от нашата вечеря, учени Паганел?
— Във възторг съм, мой храбри майоре! Но признавам, едно ядене от дивеч щеше да бъде добре дошло.
— Вие сте чревоугодник — каза Мак Набс.
— Приемам епитета, майоре. Но каквото и да казвате, и вие самият не бихте се начумерили пред някой бифтек.
— Възможно е — отговори майорът.
— А ако ви помолят да отидете на пусия въпреки студа и тъмнината, бихте ли отишли без възражения?
— Разбира се, стига това да ви прави удоволствие… Другарите на Мак Набс не бяха успели да му благодарят и да възпрат обичайната му любезност, когато се чу далечен и продължителен вой. Това не бяха викове на отделни животни, а вой на цяло стадо, което бързо се приближаваше. Дали провидението, след като им бе изпратило казучата, не им изпращаше и вечеря? Това каза географът. Но Гленарван намали малко радостта му, като забеляза, че кордилерските четириноги не се срещат никога на такава голяма височина.
— Тогава откъде иде този шум? — запита Том Остин. — Чувате ли как се приближава?
— Да не е лавина? — каза Мълреди.
— Невъзможно! Това е истински вой — отвърна Паганел.
— Да видим — каза Гленарван.
— Но да видим като ловци — отговори майорът и взе карабината си.
Всички се втурнаха навън. Нощта бе настъпила, тъмна и звездна. Луната, която беше в последната си фаза, още не показваше полунащърбения си диск. Върховете на север и на изток изчезваха в мрака и погледът можеше да различи само фантастичните силуети на някои по-високи зъбери. Воят — вой на подплашени животни — се засилваше. Той идеше от тъмната част на Кордилерите. Какво ставаше? Изведнъж се появи бясна лавина, но лавина от живи същества, обезумели от ужас. Сякаш цялото плато се раздвижи. Стичаха се стотици, може би хиляди животни, които въпреки разредения въздух правеха оглушителен шум. Дали бяха диви животни от пампасите, или само стадо лами и вигони? Гленарван, Мак Набс, Робърт, Остин и двамата моряци едва успяха да се хвърлят на земята, докато тази жива вихрушка минаваше само няколко стъпки над тях. Паганел, който беше никталоп и остана прав, за да гледа по-добре, бе мигновено повален.
В точи миг се чу пушечен изстрел. Майорът бе стрелял напосоки. Стори му се, че на няколко крачки от него падна животно, докато цялото стадо, увлечено от неудържимия си устрем и с удвоен вой, изчезваше по стръмнините, осветени от отражението на вулкана.
— А! Тука са! — каза един глас, гласът на Паганел.
— Кое е тука? — запита Пленарная.
— Очилата ми, дявол да ги вземе! В такава бъркотия естествено е човек да си загуби очилата!
— Да не сте ранен?
— Не, само малко постъпкан. Но от кого?
— От него — отговори майорът, като влачеше подире си животното, което бе убил.
Всички побързаха да се върнат в колибата и при светлината на огнището заразглеждаха „слуката“ на Мак Набс.
42
Спадането на точката на завирането на водата е около един градус на 324 м височина. Б. а.