Тогава патагонецът, след като разгледа внимателно чужденците, заговори на друг език. Но това ново наречие бе също така непознато, както и първото. Все пак някои изрази, с които си послужи индианецът, обърнаха вниманието на Гленарван. Сториха му се, че са на испански език, от който той знаеше няколко обикновени думи.
— Espanol? — запита той.
Патагонецът поклати глава отгоре надолу, движение, което у всички народи означава потвърждение.
— Добре — каза майорът, — ето работа за нашия приятел Паганел. Имали сме щастие, че му хрумна да учи испански.
Повикаха Паганел. Той дотърча веднага и поздрави патаго-неца с чисто французка любезност, от която туземецът сигурно нищо не разбра. Разправиха на учения географ в какво се състои работата.
— Чудесно! — възкликна той.
И като отвори широко уста, за да произнася по-добре, каза:
— Vos sois um homen de bem!46
Туземецът го изслуша внимателно, но не отговори.
— Той не разбира — каза географът.
— Може би не произнасяте добре! — отвърна майорът.
— Сигурно. Ах, това дяволско произношение!
И Паганел повтори отново своята любезност, но резултатът беше същият.
— Да променим фразата — каза той и произнесе бавно и важно: Sem duvida, um Patagao.47
Патагонецът мълчеше като преди.
— Dizeime!48 — добави Паганел. Патагонецът пак не отговори.
— Vos compriendeis?49 — извика Паганел толкова силно, че една не си скъса гласните струни.
Ясно беше, че индианецът не разбира, защото отговори, но на испански.
— No comprendo.50
Сега на свой ред Паганел се слиса и видимо раздразнен, бързо свали очилата от челото на очите си.
— Да ме обесят — каза той, — ако разбирам дума от това дяволско наречие! Това е сигурно араукански.
— Съвсем не — забеляза Гленарван. — Този човек отговори положително на испански.
И като се обърна към патагонеца, запита:
— Espanol?
— Si, si!51 — отговори туземецът.
Объркването на Паганел се превърна в изумление. Майорът и Гленарван се погледнаха с крайчеца на окото.
— Я гледай, мой учени приятелю — каза майорът, който едва сдържаше усмивката си, — да не би това да е пак някоя от разсеяностите, за които изглежда имате монопол!
— Какво? — отвърна географът и наостри уши.
— Да! Ясно е, че патагонецът говори испански…
— Той ли?
— Да, той! Да не би случайно да сте учили друг език, мислейки, че учите…
Мак Набс не довърши. Едно гръмко „О!“ на учения, придружено от вдигане на рамене, го пресече.
— Майоре, вие отивате малко далече — каза Паганел доста остро.
— Ами щом не разбирате! — отговори Мак Набс.
— Не разбирам, защото този индианец говори лошо! — отвърна географът, който бе започнал да губи търпение.
— Значи той говори лошо, защото вие не го разбирате — каза спокойно майорът.
— Мак Набс — намеси се Гленарван, — вашето предположение е неприемливо. Колкото и да е разсеян нашият приятел Паганел, не може да се допусне, че разсеяността му е отишла дотам да учи един език вместо друг!
— Тогава, драги Едуард, или no-скоро вие, любезни Паганел, обяснете ми какво става тук?
— Аз не обяснявам — отговори Паганел, — а само констатирам. Ето книгата, по която се упражнявам всеки ден по испански! Прегледайте я, майоре, и ще разберете, че съм прав.
Като каза това, Паганел започна да рови из многобройните си джобове. След като търси няколко минути, извади една доста разкъсана книга и самоуверено я поднесе на майора.
Майорът я погледна.
— Но каква е тази книга? — запита той.
— Това са „Луизиади“ — отговори Паганел. — Една прекрасна епопея, която…
— „Луизиади“ ли! — се провикна Гленарван.
— Да, приятелю мой, „Луизиади“ от великия Камоенс.
— Камоенс? — повтори Гленарван. — Но, нещастни човече, Камоенс е португалец! А това значи, че от шест седмици учите португалски!
— Камоенс! „Луизиади“! Португалски!
Паганел не можа да продължи. Очите му потъмняха под очилата, а около него се разнесе гръмкият смях на другарите му, които го бяха наобиколили.
Патагонецът дори не трепна. Той чакаше търпеливо обяснението на тази напълно непонятна за него сцена.
— Ах! Глупак! Луд! — каза най-сетне Паганел. — Как? Така ли е? И не е шега? Аз, аз да направя такова нещо? Но това е вавилонско смешение на езиците! Ах, приятели мои. Да тръгнеш за Индия и да стигнеш в Чили! Да учиш испански и да говориш португалски! Но това е вече прекалено и ако продължава така, някой ден ще ми се случи да се хвърля от прозореца, вместо да хвърля пурата си!