— Сега, приятели мои — каза Гленарван, — да продължим нашите издирвания. Ние попаднахме в следите на голяма катастрофа. Животът на няколко души зависи от нашата проницателност. Да вложим цялата си съобразителност и да открием смисъла на тази загадка.
— Готови сме, скъпи Едуард — отговори леди Елена.
— Преди всичко — продължи Гленарван — в този документ трябва да имаме предвид три различни неща: 1) неща, които знаем; 2) неща, които можем да предполагаме, и 3) неща, които не знаем. Какво знаем? Знаем, че на 7 юни 1862 г. един тримачтов кораб „Британия“ от Глазгоу е потънал; че двама моряци и капитанът са хвърлили този документ в морето при 37° 11 ширина и че молят за помощ.
— Точно така — потвърди майорът.
— Какво можем да предполагаме? — продължи Гленарван.
— Първо, че корабокрушението е станало в южните морета, и на часа привличам вниманието ви върху думата g о n i е. He сочи ли тя от само себе си страната, от чието име е частица?
— Патогония! — извика леди Елена.
— Разбира се.
— Но тридесет и седмият паралел минава ли през Патагония? — запита майорът.
— Това може лесно да се провери — отговори Джон Манглс — като разгъна една карта на Южна Америка. — Точно така е. Тридесет и седмият паралел докосва Патагония, Той пресича Араукания, минава през пампасите покрай северните области на Патагония и се губи в Атлантика.
— Добре. Да продължим нашите предположения. Двамата моряци и капитанът достиг… Достигнали до какво? Контин… континента. Чувате ли — континент, не остров. Какво е станало с тях? Разполагаме с две букви пл…, които ни дават сведения за тяхната съдба. Тия нещастници значи са били пленени. От кого? От жестоки индианци. Убедени ли сте? Нима тия думи не подхождат напълно на празните места? Документът не е ли вече ясен за вас? Не прониква ли истината във вашето съзнание?
Гленарван говореше убедително. В очите му се четеше пълна увереност. Неговата разпаленост се предаде и на събеседниците му, които се провикнаха като него: „Ясно!… Ясно!“
След миг лорд Едуард продължи:
— Всички тия предположения, приятели мои, ми изглеждат напълно правдоподобни. За мене катастрофата е станала край бреговете на Патагония. Между другото, ще наредя да направят в Глазгоу справка какво е било назначението на „Британия“ и ще узнаем дали корабът е могъл да бъде отнесен по тия места.
— О, не е нужно да търсим толкова далече — отговори Джон Манглс. — Аз имам подръка годишнините на „Морски и тър-говски вестник“, които ще ни дадат най-точни сведения.
— Да видим, да видим! — каза леди Гленарван.
Джон Манглс взе една връзка вестници от 1862 година и започна бързо да ги прелиства. След кратко търсене той прочете със задоволство:
„30 май 1862 г. Перу! Калао! С товар за Глазгоу, «Британия», капитан Грант“.
— Грант! — провикна се лорд Гленарван. — Този смел шотландец, който искаше да основе една Нова Шотландия в Тихия океан!
— Да — отговори Джои Мангле, — същият, който през 1861 г. тръгна с „Британия“ от Глазгоу и за когото оттогава няма никакви сведения.
— Няма съмнение! Няма съмнение! — каза Гленарван. — Той е, същият. „Британия“ е напуснал Калао на 30 май и на 7 юни, осем дена след отплаването си, е потънал край бреговете на Патагония. Ето цялата негова история, изразена в частиците от думи, които ни изглеждаха неразгадаеми. Както виждате, драги приятели, доста неща отгатнахме. Що се отнася до онова, което не знаем, то се свежда до едно: географската дължина, която ни липсва.
— Това не е нужно, щом знаем страната — отговори Джон Манглс, — и аз се наемам да стигна до мястото на корабокрушението само с данните за ширината.
— В такъв случай ние знаем всичко — каза леди Гленарван.
— Всичко, мила Елена, и аз ще попълня много празнините, които морето е оставило между думите на документа, като че ли пиша под диктовката на капитан Грант.
Лорд Гленарван взе веднага писалката и написа без колебание следното:
На 7 юни 1862 година тримачтовият кораб „Братания“ от Глазгоу претърпя корабокрушение край бреговете на Патагония в южното полукълбо. Запътили се към сушата, двама моряци и капитан Грант ще се опитат да достигнат континента, където ще бъдат пленени от жестоки индианци. Те хвърлиха този документ при… градуса дължина и при 37°11 ширина. Спасете ги, иначе ще загинат.
— Много добре, скъпи Едуард — каза леди Елена. — И ако тия нещастници видят отново родината си, на вас ще дължат това щастие.
— Ще я видят — отговори Гленарван. — Този документ е толкова пълен, така ясен и точен, че Англия няма да се поколебае да се притече на помощ на три свои деца, изоставени на един пустинен бряг. Това, което тя направи за Франклин и толкова други, ще го направи днес и за корабокрушенците от „Британия“!