— Аз съм мис Грант, госпожо. А това е моят брат.
— Мис Грант! Мис Грант! — извика леди Елена, хвана девойката за ръцете и я притегни към себе си, после целуна пълните бузки на момчето.
— Госпожо — поде девойката, — какво знаете за корабокрушението на моя баща? Жив ли е? Ще го видим ли пак? Говорете, много ви се моля!
— Мило дете — каза леди Елена, — опазил ме бог при тия обстоятелства да ви отговоря прибързано; не бих искала да ви давам лъжливи надежди…
— Говорете, госпожо, говорете! Аз знам да понасям страданието и мога всичко да чуя.
— Мое мило дете — отговори леди Елена, — надеждата е твърде слаба, но с помощта на бога възможно е да видите някой ден отново баща си.
— Господи! Господи! — извика мис Грант, която не можа да сдържи сълзите си, докато Робърт покриваше с целувки ръцете на леди Гленарван.
Когато премина първият изблик на тази мъчителна радост, девойката започна да задава безброй въпроси. Леди Елена й разказа как бе намерен документът, как „Британия“ е потънала край бреговете на Патагония, по какъв начин след корабокрушението капитанът и двамата моряци, единствени оцелели, сигурно са се добрали до сушата и най-сетне как със записката, написана на три езика и поверена на океана, те молеха целия свят за помощ.
През всичкото време на разказа Робърт Грант поглъщаше с очи леди Елена, като че ли целият му живот бе съсредоточен в нейните устни. В детското си въображение той виждаше страшните сцени, на които баща му е бил жертва. Виждаше го на мо-стика на „Британия“, следеше борбата му с водната стихия, залавяше се заедно с него о скалите на брега и се влачеше задъхан по пясъка, далеч от досега на вълните. На няколко пъти през време на разказа той неволно се провикна, притискайки се до сестра си: „О, татко, бедни татко!“
Мис Грант слушаше със скръстени ръце, без да каже нито дума, докато разказът не свърши. Тогава тя рече:
— О, госпожо, документът, документът!
— Не е у мене, мило дете, — отговори леди Елена.
— Не е у вас ли?
— Не! В интерес на вашия баща лорд Гленарван трябваше да го занесе в Лондон. Но аз ви казах дума по дума всичко, което той съдържа, и как успяхме да открием истинския му смисъл. Измежду откъсите от почти изличените фрази морето е пощадило няколко цифри, но за съжаление дължината…
— Ще минем и без нея! — прекъсна я момчето.
— Да, господин Робърт — отговори леди Елена и се усмихна на неговата решителност. — Както виждате, мис Грант, вие знаете вече и най-малките подробности на документа толкова, колкото и аз.
— Да, госпожо, — отговори девойката, — но бих искала да видя почерка на баща си.
— Утре може би лорд Гленарван ще се върне. Мъжът ми искаше да покаже на комисарите от Адмиралтейството този неоспорим документ, за да предизвика незабавното изпращане на кораб, който да издири капитан Грант.
— Възможно ли е, госпожо? — извика девойката. — Нима сте направили всичко това за нас?
— Да, мила госпожице, и аз очаквам всеки момент лорд Гленарван да се върне.
— Госпожо — каза девойката с израз на дълбока признателност, — дано небето благослови вас и лорд Гленарван!
— Мило дете — отговори леди Елена, — ние не заслужаваме никаква благодарност. Всеки друг на наше място би направил същото. Дано само се сбъднат надеждите, които ви внуших! До връщането на лорд Гленарван ще останете в замъка…
— Госпожо — отговори девойката, — не бих искала да злоупотребявам със съчувствието към чужди за вас хора.
— Чужди хора ли, мило дете? Нито вашият брат, нито вие сте чужди в този дом. И аз искам при завръщането си лорд Гленарван да съобщи на децата на капитан Грант какво ще бъде предприето за спасяването на техния баща.
На покана, отправена толкова сърдечно, не можеше да се откаже. Мис Грант и брат й се съгласиха да дочакат в Малкъм Касъл връщането на лорд Гленарван.
Глава IV
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ЛЕДИ ГЛЕНАРВАН
В тоя разговор леди Елена не спомена нищо за опасенията, изказани в писмата на лорд Гленарван във връзка с постъпките му пред комисарите от Адмиралтейството. Не каза нито дума и за възможността капитан Грант да е пленен от южноамерикански индианци. Защо да огорчава нещастните деца и да помрачава надеждата, която току-що бе се породила у тях? Това не променяше нещата. Леди Елена премълча всичко това и след като отговори на въпросите на мис Грант, на свой ред я разпита за живота й, за положението й в този свят, дето тя бе единствен закрилник на братчето си.
Това беше една трогателна история, която засили още повече симпатиите на леди Гленарван към девойката.